Тэд Уильямс - Спомен, печал и трън [Цялата поредица]

Когато надникна в залата, го сепна някакво неочаквано движение: една фигура в кафяво палто бързо се отдалечаваше по коридора — дребна фигура, вероятно младеж на възрастта на Саймън или още по-млад. Непознатият погледна за миг назад — мернаха се уплашените му очи — и изчезна зад ъгъла. Саймън не го позна. Дали този човек също беше подслушал принцовете? Саймън разтърси глава. Чувстваше се объркан и оглупял като поразен от слънчов удар вол. Свали шапката от гнездото и с възвръщането на светлината птичетата отново записукаха. Той разтърси глава още веднъж. Утрото беше наистина тревожно.

Моргенес трополеше из кабинета си, изцяло погълнат от търсенето на някаква изгубена книга. Махна с ръка, с което разреши на Саймън да намери клетка за птичетата, след което продължи да се рови, събаряйки камари ръкописи и листове като сляп великан, попаднал в град от стъклени кули.

Да се намери дом за пиленцата се оказа по-трудно, отколкото предполагаше Саймън: имаше безброй много клетки, но никоя не изглеждаше достатъчно подходяща. Някои бяха с много широки мрежи, сякаш предназначени за прасета или мечки; други вече бяха натъпкани със странни предмети, нито един от които изобщо не приличаше на някакво животно. Най-накрая намери под един топ лъскаво платно една, която му се стори подходяща. Беше висока до коленете му и имаше формата на камбана от здраво усукани речни тръстики, плюс това беше празна, като се изключеше слоят пясък на дъното; от едната й страна имаше завързана с въженце вратичка. Саймън развърза възела и я отвори.

— Престани! Престани веднага!

— Какво?

Саймън отскочи назад. Докторът профуча край него и затвори вратата на клетката с ритник.

— Съжалявам, че те уплаших, момчето ми — каза задъхан Моргенес, — но трябваше да помисля, преди да те оставя да се мотаеш и да бърникаш наоколо. Боя се, че тази не става.

— Защо?

Саймън се наведе да я огледа, но не видя нищо необичайно.

— Е, мърльо мой, кротувай малко, без да пипаш, и ще ти покажа. Глупаво беше да не се сетя.

Моргенес порови известно време и измъкна някаква кошница със сушени плодове. Издуха праха от една смокиня и се върна при клетката.

— Сега гледай внимателно.

Отвори вратата и хвърли вътре плода; той падна върху пясъка на дъното на клетката.

— И какво? — попита Саймън озадачено.

— Изчакай! — прошепна докторът.

Едва го изрече и нещо започна да се случва. Отначало въздухът в клетката сякаш затрептя; скоро стана ясно, че самият пясък се придвижва в кръг около смокинята. Внезапно — толкова внезапно, че Саймън отскочи и ахна от изненада — сред пясъка се отвори голяма зъбата уста и нагълта плода със скоростта на шаран, изскочил над повърхността на езеро, за да налапа комар. Още няколко вълнички набраздиха пясъка, след което всичко отново застина и клетката придоби предишния си невинен вид.

— Какво има там отдолу? — попита задъхано Саймън.

Моргенес се засмя.

— Нищо! — Изглеждаше безкрайно доволен. — Самото зверче! Няма никакъв пясък: просто маскировка, така да се каже. Всичко това на дъното на клетката е едно умно животинче. Прекрасно, нали?

— Предполагам — промълви Саймън, без да е напълно убеден. — Откъде е?

— От Наскаду, някъде от пустинните земи. Сега разбираш защо не исках да си пъхаш ръката вътре. Не вярвам, че и пернатите ти сирачета биха останали доволни от съжителството с него.

Моргенес отново затвори вратата, завърза я здраво с едно ремъче, покачи се на масата и постави клетката върху една висока полица. След това продължи по масата, като ловко заобикаляше разхвърляните вещи, докато не намери онова, което търсеше, и скочи на пода. Кутията беше направена от тънки дървени лентички и в нея нямаше и следа от съмнителния пясък.

— Клетка за щурци — поясни докторът и помогна на младежа да премести птичките в новия им дом.

Вътре имаше малък съд с вода; Моргенес измъкна отнякъде торбичка със семена и ги пръсна по пода на клетката.

— Дали са достатъчно големи да ги кълват? — запита Саймън.

Докторът махна небрежно с ръка.

— Не се безпокой — каза той. — Добре е за зъбите им.

Саймън обеща на птичките, че ще се върне с нещо по-подходящо, и последва доктора през работилницата.

— Е, млади Саймън, чародей на сипките и лястовиците — усмихна се Моргенес, — какво мога да направя за теб в това студено утро? Струва ми се, че онзи ден не успяхме да приключим справедливата и почтена сделка с жабите, тъй като ни прекъснаха.