Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Вождът Капил сигурно също го знае — отбелязва Артемизия. — Защо ще бие целия тоя път, ако няма шанс?

— Не знам — признавам. — Но предполагам, че скоро ще узная.

Не й беше лесно на Мариал да прикрие следите, оставени от тренировката с Артемизия, но те едва личат, покрити с толкова много слоеве кремове и пудра, от които кожата ми изглежда неестествено, все едно приличам на нарисувана кукла. А и ужасно ме сърби.

— Престани да се почесваш — сопва ми се Драгонсбейн, докато вървим през залата към трапезарията. — И, за бога, опитай се да се контролираш, когато си около императора.

Бузите ми пламват.

— Ерик е приятел.

— Ненужен приятел — противопоставя ми се тя. — По-добре насочи вниманието и времето си да създадеш нови приятели.

Насилвам се да преглътна остроумния си, дързък отговор.

— Какво знаеш за Капил, вожда на Вектурия? — питам я, за да сменя темата на разговор.

— Изкуфял стар глупак — присмехулно отвръща тя. — Няма да поискаш да се омъжиш за него.

— За никого не искам да се омъжвам — напомням й аз. — Но в името на Астрея ще направя каквото е нужно.

Драгонсбейн ме поглежда косо, а устните й се разтягат в усмивка, показваща изненада.

— Добро момиче — казва тя, преди да отвори вратата към павилиона.

Не вижда какво предизвикват у мен тези две думи. Няма как да знае, че императорът имаше навика да използва точно същите, когато направех нещо, което той одобряваше. Не е същото, зная, но усещането е подобно.

Загърбвам това чувство и я следвам към осветения от свещи павилион, който изглежда почти като предишната нощ, с умело подредени дивани и столове, безброй малки възглавнички и хартиени фенери, висящи от платнения таван. Кандидатите също са на обичайните си места, но този път са повече. И императрица Джиосета тази вечер е тук, седнала в ъгъла с едно младо момиче със сплетена коса. Има и няколко червенокоси естенийски крале, които се карат за това кой да изпие последното вино от бутилката, водят спора с такава свирепост, че се опасявам да не завърши с юмруци. Ерик и Хоа седят заедно в другия край на залата, и двамата са облечени в традиционните горакийски роби. Близо до тях се е настанил един странен старец с бакърен цвят на кожата, плешива глава и ястребов нос, сам е, в свободно падащ, кафяв хитон, който наподобява модата в Астрея, но е много по-опростен, без украси или цвят. Предполагам, че е Капил, вождът на Вектурия. Той е толкова стар, колкото ме увери Артемизия, но годините му не личат така, както при крал Етристо. Въпреки че е поне с едно десетилетие по-възрастен, в движенията му се долавя живост, която липсва на краля.

Всички кандидати се изправят, щом ме виждат, дори и вождът Капил, макар да му се налага да се облегне тежко на бастуна си, за да го направи. Единственият, който не става, е крал Етристо, задрямал на стола си. Моля се на боговете да не се събуди до края на вечерта. Ако пак го чуя да ми вика скъпа моя , може да не се сдържа и да му се сопна.

— Моля, седнете — усмихвам се на всички. — Онези от вас, които бяха тук снощи, знаят, че вечерта не е официална, просто възможност да се опознаем малко по-добре, за да осигурим взаимните си интереси. — Посочвам към Драгонсбейн. — Заедно с леля ми ще прекараме време с всеки от вас, но тъй като сте твърде много, а аз съм сама, това може да се проточи. За щастие, крал Етристо е така любезен да предложи изобилие от вкусна храна и вино.

Крал Етристо се размърдва за секунда, чувайки името си, преди отново да заспи, при което отнякъде се разнася смях, а Ерик вдига чашата си с вино.

— Чуй, чуй — обръща се той към мен.

— Дали първо да не поздравим вожда Капил? — питам Драгонсбейн. — Той е единственият, с когото не съм се запознала още.

— Не, не — отвръща тя и маха пренебрежително с ръка. — Ще започнем с по-важните. Ела да поздравим императрицата.

Следвам я, без да се оплаквам. По-скоро бих се срещнала с вожда, за да разбера защо е пропътувал целия този път, но съм любопитна да поговоря и с императрица Джиосета.

Щом се отправяме към нея, императрицата се усмихва и става на крака, а младото момиче се изправя секунда по-късно. Роклите им се съчетават взаимно, от коприна са в морско синьо-зелено, които са надиплени елегантно на едното рамо, докато другото е оставено голо в стил, подобен на роклите в Астрея. Но докато астрейските рокли са свободни и леки, тези са по прибрани и тесни и са с такива тежки орнаменти, че напомнят по-скоро доспехи, отколкото рокли. Косата на императрицата се спуска на кафяви вълни, в които са вплетени скъпоценности.