Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Кралице Теодосия — обръща се тя към мен с реверанс, който момичето се опитва да имитира. — Може ли да ви представя моята дъщеря и наследница — Фабиен.

Усмихвам се на момичето, което засиява срещу мен.

— Прекрасно е да се запозная с вас — казвам й аз, преди да представя леля си.

— Очаквах с нетърпение да разговарям с друга жена управник — обръщам се към императрицата, след като всички сядаме.

— Да — засмива се тя — прекалено е мъжка средата тук, нали? Мисля, че точно това би ни направило подходяща двойка. Осмелявам се да кажа, че ви уважавам много повече от всеки друг тук.

— Не се съмнявам в това — отвръщам аз. — Но имам някои въпроси.

Императрицата се усмихва.

— Бихте искали да знаете дали нашето партньорство ще има романтичен характер? — досеща се тя. Кимвам, поглеждайки несигурно към Фабиен, която не изглежда обезпокоена. — Ами, мен лично еднакво ме привличат и мъжете, и жените.

— О! Мен пък… не.

— Жалко — казва тя. — Но аз никога не съм имала проблем да открия любов другаде и ще съм повече от щастлива да приема едно платоническо партньорство, ако това ви устройва.

Усмихвам се и кимвам, но истината е, че дори тя да се примири да не ме вкара в постелята си, съмнявам се да прояви разбиране, ако помоля да царувам еднолично над Астрея.

Драгонсбейн става, като заявява, че се налага да посетим и другите. Съгласявам се и се сбогувам любезно с Джиосета и Фабиен.

Драгонсбейн ме изненадва. Вместо да ме поведе към ерцхерцог Етмонд или към кралете на Естения, или дори цар Реймър, както очаквам, тя прави промяна в курса и се отправяме към вожда Капил. Той е също толкова изненадан, колкото и аз, когато ни вижда да се приближаваме към него. Прави усилие да се пресегне за бастуна си и да стане, но аз го спирам.

— Наистина няма нужда, вожд Капил — казвам аз, докато сядам срещу него. — Не харесвам много реверансите и спокойно мога да мина без още един.

Облекчението е видно в очите му, когато хваща ръката ми, за да целуне опакото на дланта ми.

— Удоволствие е да се запозная с вас, кралице Теодосия. Чувал съм доста за вас, поради което имам чувството, че вече се познаваме.

Отново се появява онова неловко чувство. Той е чувал толкова много за мен, а аз не зная нищо за него, освен името му. За разлика от другите, той не ме гледа със съжаление.

— Вие сте смела млада жена — изненадва ме той. — И разбирам, че ви дължа благодарност.

Отнема ми малко време да схвана защо ми благодари — намесата ми, когато каловаксийците тръгнаха да завладяват Вектурия.

— Единствено съжалявам, че не можах да направя повече — отвръщам аз. — Чух за изгарянето на хранителните ви запаси. Как преживяват хората ви?

Лицето му помръква, но той поклаща глава.

— Вектурия се е изправяла и пред по-лошо от глада, ще оцелее.

Вектурия ще оцелее, може би, но не и всички хора там. А онази заповед издаде Сьорен. Мога да простя много от греховете му, но някои грехове не са по силите ми да простя.

— Иска ми се да мога да помогна с нещо — казвам аз.

— Пфу! — обляга се той на канапето. — Повече съм обезпокоен за това какво аз мога да направя за вас.

Преглъщам, предчувствайки накъде води това. Той е достатъчно стар да ми бъде дядо, а съюзът с Вектурия няма да е достатъчен да си върна Астрея.

— Не мога да се омъжа за нас — казвам му колкото се може по-нежно аз.

Той тихо се засмива и потупва ръката ми със своята загрубяла, покрита със старчески петна длан.

— Зная, Ваше величество — казва той — не всички старци като мен търсят деца за невести, за да си върнат загубената младост. Имах хубава младост, но тя отдавна си е отишла. Нямам желание да ограбвам вашата.

— Тогава защо сте тук? — прекъсва го Драгонсбейн.

Той не я поглежда, цялото му внимание е съсредоточено върху мен.

— Имах нужда да ви срещна — отговаря той. — Да ви погледна в очите и да ви кажа колко съжалявам, че Вектурия не помогна на Астрея, когато каловаксийците я нападнаха. Ще прекарам остатъка от живота си, изкупвайки тази грешка. Благодарен съм, че вие бяхте по-смела и по-добра от мен.

— Стратегически това беше правилното действие — отвръщам, чувствайки се неудобно от начина, по който той ме гледа, сякаш съм някакъв спасител. Аз не съм.

— Тогава беше смело, добро, а също така и мъдро — казва той с усмивка. — Нямам желание да се женя за вас, кралице Теодосия, но въпреки това вие имате съюзник в лицето на Вектурия, ако го желаете. Имате нашите армии, колкото и малобройни да са те.