Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Подкупи. Заплахи. Наемни убийци — в някои от по-невероятните истории. Говорят, че тя е прокарала пътя му към канцлерството и този път е застлан с кръв и алчност. Съмнявам се в истинността на повечето твърдения, те имат много врагове в Ориана. Много заможни, стари фамилии все още настръхват при мисълта как един млад новак е взел полагаемото им се най-високо място. Слуховете обикновено съдържат някакво зрънце истина, ако изобщо имат.

— Мисля, че ние знаем това по-добре от повечето хора, предвид какво се говори за нас — отбелязвам аз със смях.

За миг Сьорен изглежда така, сякаш иска да каже нещо, но само разтърсва глава, като че ли да отпъди мисълта. Вместо това ме пита:

— Имаш ли си вече някакви фаворити? — Изпъшквам с досада и той бързо перифразира въпроса си. — Има ли изобщо такива, които да не са толкова ужасни, колкото очакваше?

Обмислям въпроса му.

— Познавам Ерик, вярвам му повече, отколкото на другите, а и той би приел съюз без женитба, но пък този съюз няма да ни донесе нищо. Гораки е твърде слаба след каловаксийското нашествие. Не могат да се защитят, какво остава да обявят война на друга страна.

Макар да знам, че това е самата истина, изпитвам горчивина, когато Сьорен не ми противоречи.

— От кандидатите с достатъчно мощ, за да ми помогне да си върна Астрея, предпочитам ерцхерцога — докато произнасям думите на глас, ми идва да повърна. — Хаптания има достатъчно голяма армия, която ще бъде от помощ, а и той се отнася към мен с повече уважение от другите. Мисля, че бихме могли да станем приятели в необозримо бъдеще.

Не мога да се заставя да си помисля дори какво означава да свържа двете страни, да дам на него и страната му дял от управлението над моята страна.

Сьорен обмисля варианта за малко, на челото му се появява дълбока бръчка . Ето така сигурно изглежда той на бойното поле, мисля си аз, докато проучва терена и взема решение за стратегиите. Когато обръща глава, за да ме погледне със същата онази настойчивост, в стомаха ми нещо трепва. За миг имам усещането, че отново сме в Астрея, преди да се предадем взаимно и да изгорим мостовете помежду си.

Ето така е изглеждал във Вектурия, преди да даде заповед да използват моите хора като оръжия. Извръщам поглед.

— Има ли вариант, който да не включва женитба? — питам го, макар да зная, че ако имаше, той щеше вече да ми го е казал. Но въпреки това се надявам.

Той обмисля въпроса ми, пресягайки се да докосне по-ниските листа на едно дърво, докато минаваме под сянката му.

— Хипотетично, ако вземеш няколкото воини, които Ерик може да предложи, плюс може би шейсет процента от екипажа на Драгонсбейн, които могат да бъдат убедени, предполагам, да те последват — и това е в най-оптимистичния вариант… Не, няма да е достатъчно. Дори наполовина. Дори и на четвърт.

Разтривам слепоочията си и затварям плътно очи, сякаш да отпъдя реалността от тази ситуация.

— Тогава, вероятно, ще е ерцхерцогът, освен ако не се появи друга възможност.

Сьорен се колебае.

— Ами, ако… ако се появя аз?

— Сьорен — засмивам се аз — бъди сериозен.

Той рязко спира, протяга ръка към мен, мазолестите му пръсти хващат рамото ми така, че нямам друг избор, освен да го погледна.

— Аз съм сериозен. Това беше първоначалният ти план, когато бяхме в Астрея, нали? Да разделим каловаксийците, така че някои да последват мен, а други — баща ми?

— По-сложно е. В плана влизаше и да те убия, за да предизвикам гражданска война, в случай че си забравил.

— Да, тази част не предизвиква особено приятни асоциации — потреперва той.

— Половината от каловаксийците те мислят за предател — поклащам глава. — Другата половина смятат, че си твърде слаб, след като си позволил на едно момиче да те залови. Помниш ли какво каза Матин на кораба? Смяташе, че съм те омагьосала. Сигурна съм, че не е единственият, който вярва в това.

Той се замисля. Същата тиха напрегнатост се изписва на лицето му.

— Има мъже, с които съм воювал години наред, те може все още да са по-лоялни към мен, отколкото към баща ми. Няма да навреди да им пиша.

— Може да навреди, ако разкрие на враговете ни къде се намираме и какво правим тук — отбелязвам аз. — Определена е цена за главата ми, Сьорен, и ако императорът разбере, че съм тук, дори Етристо няма да е в състояние да ме защити, особено ако научи, че планираме да го лишим от неговия дял от моята зестра.

— Можем да действаме чрез други канали — казва Сьорен. — Да изпратим писмата по няколко куриери, така че да не могат да ги проследят.