Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Ами, аз не харесвам повечето хора, защото не казват какво точно мислят. Но не в това е проблемът.

— А в какво е проблемът? — пита Драгонсбейн отегчена.

Колтания отново се усмихва, но този път има нещо твърдо и неопитомено в усмивката й. Поглежда само бегло към Драгонсбейн — цялото й внимание е насочено към мен.

— Останалите владетели са получили всичко наготово — казва тя. — Короните им са дадени по рождено право, не са ги спечелили. Никой от тях не е страдал като нас и затова никой не може да те разбере като нас.

Не отмествам очи от настойчивия й поглед, макар много да ми се иска. В очите й има глад, сякаш би ме погълнала цяла, ако с това ще утоли завинаги глада си. Би трябвало да ме плаши, но не е така. Разпознавам този поглед — сигурна съм, че и аз съм гледала по този начин прекалено много пъти, за да знам точния им брой.

— Ние сме като сестри, не мислиш ли? — пита ме тя.

Като се има предвид, че не сме говорили повече от пет минути, думата сестри ми идва малко в повече, но уважавам тактиката й. Не би могла да знае, че тази дума дразни кожата ми, че ми напомня за друго момиче, което ме нарече своя сестра.

Мъча се да не мисля за Крес, не му е нито времето, нито мястото. Няма как да ми липсва, няма как да се чувствам виновна. Където и да е тя, със сигурност не й липсвам.

— Какво означава титлата ви сала? — питам я аз, за да сменя темата. — Чух и други да я използват, но се боя, че не зная нищо за произхода й.

Колтания се усмихва.

— Просто е обръщение като лейди или госпожица — обяснява ми тя.

— Нещо повече е — засмива се Драгонсбейн. — Това е орианско почетно звание. Означава, че тя е експерт в нейната област.

— Така ли? — изненадвам се аз. — Нямах представа, сала Колтания.

Тя поклаща утвърдително глава, а бузите й поруменяват.

— Глупава формалност.

— В каква област сте експерт? — интересувам се аз.

— Науката — казва канцлер Марзен. — Тя е учила с най-добрите умове в света, за да разбере всичко за биологията, химията и други неща, които не мога да произнеса. — Пренебрежителната самоирония в усмивката му е също толкова очарователна и заучена, като всичко останало при него.

— Признавам, не знам много за науките — навеждам се напред.

— Доста е скучно — смее се канцлерът Марзен. — Пропъдила е всичките си ухажори с разговори за химични съединения. Това си е талант наистина.

— И го използвам съвсем съзнателно — отвръща тя, но този път усмивката й е по-топла. — Като жени ние също трябва да разполагаме със свои оръжия в този свят, без значение дали ще са умовете, или юмруците ни, хитрините или сълзите ни.

Усещам собствената си усмивка по-истинска, докато вдигам чашата си с вино.

— Напълно съм съгласна — казвам аз.

— Не го харесвам — споделям със Сьорен същия следобед, докато се разхождаме заедно в градините на покрива на двореца, за които Сьорен твърди, че са прочути в целия свят. И разбирам защо — тук има повече цветя, отколкото мога да назова, такава палитра от цветове, за които нямам представа, че съществуват в природата. Павирани със злато пътеки се вият през същински лабиринт от зеленина, а през клоните на дърветата отгоре се процеждат лъчи слънчева светлина. Сложна паяжина от тръби се простира над градината като балдахин, който изпуска постоянна струя от лека влажна мъгла, за да компенсира сухия въздух на Ста Криверо. Наоколо не се вижда никой.

— Канцлерът? — пита Сьорен, а челото му се сбръчква. — Не изглежда чак толкова ужасно. Със сигурност е амбициозен, но това не е отрицателна черта.

— Сама по себе си не е — признавам, докато спирам да разгледам внимателно група бели цветчета с формата на звезди. Макар и много красиви, те не миришат. Изправям се и хващам отново ръката на Сьорен. — Нещо около него и сестра му ме притеснява. Те са отбор — той е уравновесен и говори изискано, а тя е нападащото куче, когато чарът му се оказва недостатъчен. Не мисля, че единият знае как да функционира без другия.

— Смяташ ли, че между тях се случва нещо неподобаващо?

Отнема ми малко време да разбера за какво намеква. Смръщвам нос.

— Богове, не, нямах предвид това. Просто, че са като две половини на една и съща личност, пречистени половини.

Сьорен се умълчава за малко.

— Носеха се слухове около изборите, които той спечели, макар да съм сигурен, че са били изопачени и заплетени, докато стигнат до мен — казва той внимателно.

— Какви слухове?

Сьорен вдига рамене.