Лора Себастьян - Повелителката на дима

Ерцхерцогът е съпроводен до двореца, а антуражът му от хаптански придворни го следва като патенца майка си.

— Не мисля, че много го е грижа за мен — прошепвам на Сьорен, а той се разсмива.

— Не го приемай лично. Неговият мозък не разсъждава по същия начин като твоя или моя. Той разбира от таблици, числа и диаграми — в шаха е ненадминат, но с хора му е трудно да общува.

— Май ти трябва да се ожениш за него — усмихвам се самодоволно аз. — Изглеждаш доста влюбен вече.

Сьорен свива рамене.

— Той е гениален, но от лична гледна точка, не мисля, че от него ще излезе добър съпруг за когото и да било, включително теб и мен.

Въздъхвам.

— Е, ние не гледаме на цялата тази работа от лична гледна точка, нали?

— Само почакай — казва Сьорен, кимвайки ми към следващата карета, която спира. — Лошото тепърва предстои.

Трудно е очите ми да запазят живеца си, тъй като запознанствата с кандидатите се точат бавно. А и много от тях ми изглеждат толкова еднакви, че не мога да си представя да се съглася да се омъжа, за когото и да е от тях.

Крал Уендъл от Граня например е на петдесет, вече има три съпруги и според Сьорен е с най-големия харем в света. Нисък е на ръст, с оредяваща коса, която вече е посивяла, а кожата му е като на прокиснало мляко. Когато се покланя и целува ръката ми с мокри устни, развратният му поглед ме кара да поискам веднага да се изкъпя, но се задоволявам само дискретно да избърша ръката си в роклята. Граня има голяма войска, казва ми Сьорен с известно съжаление. Толкова много крале! От следващата карета се изсипват още десетима, които се карат помежду си и спират за малко, колкото да ми се представят. Имената им обаче са неясни като в мъгла и не помня нито едно. Всички са със загрубели лица и се нуждаят от бръснене. Когато изчезват в двореца, стакриверийските придворни им дават огромно спално помещение.

— Естина е нация от кланове — обяснява ми Сьорен, щом те си тръгват. — Всеки от тези мъже е крал, който се опитва да завземе управлението на цялата страна. Всички те воюват от векове. Без съмнение, смятат, че който от тях се ожени за теб, ще получи възможността да се нарече висш крал.

— Трудно ми е да си представя, че ще са загрижени как да си възвърна Астрея при такива междуособици — промърморвам. Още една загубена кауза. Ерцхерцогът започва да изглежда много по-привлекателен.

Следващият е принц Талин от Етралия, придружаван от баща си — цар Реймър, или известен още като Реймър Красивия, както твърди Сьорен. Някога може и да е бил, но дори сега, на четирийсет, той е доста елегантен. Синът му е значително по-малко. Според Сьорен за него се носят слухове, че е незаконен син. Разбирам защо, като ги гледам един до друг: докато царят е тъмнокос и широкоплещест, със силна, квадратна челюст и високи скули, принц Талин е мършав и дребен, със сламеноруса коса и обло, безформено лице. Той остава назад, забил поглед в земята, а баща му се заема с представянето и ми целува ръка.

— Та той с дете — казвам на Сьорен, когато се отдалечават. — Колко е голям — на десет?

— Мисля, че е на единайсет — отвръща Сьорен, като едва сдържа смеха си. — Не се притеснявай, съмнявам се, че ще настоява да консумира брака още няколко години.

Боря се с импулсивното си желание да се пошегувам.

— Не се притеснявам — отвръщам твърдо.

Следващият е принц от Брака. Принц Тираниус изглежда твърде стар, за да е още принц — на около петдесет, със загоряло, обрулено лице и посивяла коса. Според Сьорен точно в това е проблемът.

— Баща му няма да отстъпи трона. Той е прехвърлил деветдесетте и вече рядко напуска леглото си, но здраво се е вкопчил в короната. Носят се слухове, че Тираниус планира преврат. Предполагам, че ти си част от този план.

Изпухтявам драматично и гледам как Тираниус и крал Етристо си разменят любезности.

— Ужасно грубо е всеки да се опитва да ме използва за свои цели, когато и аз самата се мъча да направя точно същото с тях.

Когато спира поредната карета и се отваря вратата й, ми се налага да преглътна възклицанието си от силната изненада. След върволицата от мъже жената, която излиза от каретата, е приятна изненада за мен, преди да си спомня, че тя също се състезава за ръката ми. Никога не са ме привличали жени по този начин, но си давам сметка колко е красива — силна, със златиста кожа и дълга, кестенява коса, навита на сложно сплетени плитки. Дори Сьорен изглежда омагьосан от нея.

— Императрица Джозита от Дораз — прошепва ми той, докато тя се приближава. Звучи толкова изненадан, колкото и аз. — Не мислех, че ще дойде.