Лора Себастьян - Повелителката на дима

Сьорен кимва, макар че между веждите му се появява бръчка.

Обръщам се към крал Етристо, привличайки вниманието му към себе си.

— След представянията бих искала да посетя бежанския лагер.

Крал Етристо ме поглежда така, сякаш съм предложила да скочим в лава.

— Защо, по дяволите, ще искате да го направите?

С усилие сдържам усмивката си.

— Вие сте били така добър да приемате мои сънародници през годините, както и хора от други завладени страни. Ще се радвам да се срещна с хора от Астрея, а така и те ще могат да ме видят, да разберат, че правя опити да върна всички ни у дома.

Крал Етристо отново потупва ръката ми и ми се усмихва, сякаш съм някое очарователно, непослушно кутре.

— Вие сте олицетворение на добротата, скъпа моя, но лагерът не е място за момиче като вас.

Понечвам да оспоря, но бързо се отказвам. След снощи трябва да съм по-внимателна, макар че едва удържам на изкушението да плесна ръката му, за да я махна от моята.

Какво означава това — момиче като мен? И наистина ли ме смята за момиче, докато в същото време планира женитбата ми с мъже, които — ако се вярва на разузнаването на Сьорен, в повечето случаи са много, много по-възрастни от мен? Каловаксийците обаче вярваха, че децата стават възрастни на петнайсет и в това поне бяха последователни. В Ста Криверо аз едновременно съм третирана като дете и като сексуален обект. Не съм сигурна как да се справя с това.

Върволицата от карети се вие като змия отпред и първата спира пред двореца. Изправям се в стола, след като се улавям, че съм се отпуснала в него съвсем не по кралски. Най-сетне, изглежда, ще започнем.

Двама мъже се втурват от мястото си до крал Етристо да посрещнат пристигналите. Единият от тях търкулва тънък червен килим, който води право от стъпалата на нашия подиум до степенките, подаващи се от каретата. Другият отваря вратата на каретата с широк поклон, придружен от още претенциозни жестове, които изглеждат излишни.

Минават няколко напрегнати секунди, преди от вратата на каретата да се подаде мъж, който се отказва от степенките и направо скача върху килима. Висок е, по-висок дори от Сьорен, широкоплещест, с червеникаво-кафява кожа и късо подстригана коса, която вече е оредяла отпред, макар едва ли да е на повече от двадесет и пет години. Лицето му е сурово, с остри, изсечени скули, а устата му сякаш е постоянно извита надолу. Очите му са тъмнокафяви и гледат напрегнато изпод гъстите му вежди.

Тръгва по червения килим и после нагоре по стъпалата на подиума, едната му ръка безцелно докосва хълбока му, където, предполагам, обикновено виси меча му в ножница. Трябва да са го накарали да го остави днес — в Ста Криверо е забранено със закон да се доближава краля с оръжие. До мен Сьорен ми дава знак, че е разпознал мъжа, който приближава.

— Етмонд, ерцхерцог на Хаптания — прошепва ми той с глас, в който се долавя страхопочитание. — Брат на хаптанския крал, но всички знаят, че кралят е стерилен. Етмонд е следващият, който ще наследи трона. Един от най-добрите военни умове, които някога съм срещал, той е обръщал изхода на битки, дори когато противникът го е превъзхождал по численост десетократно. — Сьорен вече звучи наполовина влюбен в Етмонд, но има нещо в този мъж, което не мога съвсем да определя. Той, изглежда, се притеснява да гледа хората в очите, дори когато се обръща към мен със скован поклон.

— Ерцхерцог Етмонд, позволете да ви представя известната красавица на Астрея, кралица Теодосия — казва крал Етристо. Очите на ерцхерцога се стрелват към Сьорен и се присвиват, преди да се върнат обратно към мен.

— Кралице Теодосия — казва той, пресягайки се за ръката ми, която му подавам. Той отново ми се покланя и целува кокалчетата на пръстите ми. Гъстият му мустак одрасква кожата ми. — Вашата красота е наистина легендарна. Чест е за мен да се запозная с вас. — Говори така, сякаш е наизустил онова, което иска да каже, изговаряйки го с равен тон, без да вдигне очи към моите.

— И за мен е чест да се запозная с вас, ерцхерцог Етмонд — отвръщам аз. — Толкова ми е приятно, че сте изминали целия този път. — Гъстите му вежди се сключват.

— Хаптания е само на един ден път, Ваше величество. Изобщо не съм пътувал толкова дълго. — Изглежда, се сеща за подтекста на думите си, докато ги произнася, защото се изправя и изкашля. — Имах предвид, че всяко пътуване, което дава възможност да ви срещна, би било кратко, и с радост бих пропътувал и по-дълги разстояния, ако се налага.