Майлз Кэмерон - Червения рицар

Здесь есть возможность читать онлайн «Майлз Кэмерон - Червения рицар» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2016, ISBN: 2016, Издательство: ProBook, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Червения рицар: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Червения рицар»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Двадесет и осем флорина месечно е твърде висока цена за наемник, който да стои между теб и Дивото. Двадесет и осем флорина месечно са абсолютно недостатъчни, когато челюстите на змея щракнат около шлема ти и звярът започне да отпаря главата ти от раменете.И ако да се бориш е трудно, то да водиш дружина от мъже, или по-зле — отряд от наемници — срещу хитрите и смъртоносни създания от Дивото е наистина тежко. За да се справиш ти трябват всички възможни предимства на произход, подготовка и дяволски късмет. Червения рицар притежава и трите, има на своя страна младостта и е решен да извлече полза от всичко това.Когато го наемат заедно с дружината му, за да пазят игуменката и нейния метох, това е просто поредната работа. Манастирът е богат, монахините са хубави, а чудовището, което ги напада не е нещо, с което да не може да се справи.Само дето не е просто работа. Очертава се война…

Червения рицар — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Червения рицар», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Извини се, Том — каза капитанът. Звучеше така, сякаш се шегува.

— Нищо лошо не съм рекъл! Нищичко! Само я закачих! — отвърна той. От устните му хвърчеше слюнка.

— Искаше да я засегнеш. Тя така го прие. Знаеш правилата, Том.

Гласът на капитана се беше променил — говореше толкова тихо, че Том трябваше да се наведе, за да го чува.

— Съжалявам — измънка той с вид на ученик. — Кучка.

Дръзката се усмихна и върхът на острието ѝ се притисна в челото на великана, точно над окото му.

— Да ти го начукам! — изръмжа той. Капитанът се наведе напред.

— Никой от вас не иска да се бие. Ясно е, че и двамата се пуйчите . Престанете или приемете последствията. Том, Дръзката иска да се държиш с нея като с равна. Дръзката, Том е избухлив, а ти го предизвикваш при всяка възможност. Ако искаш да си част от ротата, ще трябва да приемеш мястото си в нея. — Той вдигна ръка. — Щом преброя до три и двамата ще се отдръпнете, Дръзката ще прибере оръжието си, Том ще се поклони и ще ѝ се извини, а тя ще му върне жеста. В противен случай и двамата можете да си съберете нещата и да отидете да се избиете — но не като мои хора. Ясно ли е? Три. Две. Едно.

Дръзката отстъпи, отдаде чест с меча и го пъхна в ножницата му, без да поглежда или да се обърка. Том изчака секунда-две, просто от наглост. Внезапно обаче изражението му се промени и той се поклони така, че коляното му опря в калта.

— Смирено моля за прошката ви — изрече той с ясен глас. Дръзката се засмя. Усмивката ѝ не беше красива, но преобрази лицето ѝ въпреки липсващите резци.

— А аз — за вашата, рицарю — отвърна тя. — Съжалявам за… отношението си.

Това очевидно слиса Том — в неговия свят на надмощие и подчинение тя стоеше над него. Капитанът го четеше като отворена книга и си каза: „Дръзката заслужава нещо в замяна. Свестен човек е.“

До него изникна Гелфред, който явно изчакваше да приключат с драмите. Капитанът усети, че нещо не е наред още преди да види какво носи ловецът, също като домакиня, която се връща от поклонение и подушва, че нещо е умряло под дъските. Чувството беше точно такова, но по-силно и неловко.

— Обърнах я по корем, това беше забито в гърба ѝ — каза Гелфред, който бе увил предмета в броеницата си. Капитанът преглътна и отново усети вкус на жлъчка. „Обичам си работата“ — напомни си той.

На пръв поглед приличаше на пръчка — два пръста дебела, със заострен връх, покрит със съсирена кръв. Цялата дръжка беше осеяна с тръни, нарочно оформени като пера. Стрела. Или по-скоро скверна пародия на стрела, изсечена от…

— Вещича гибел — каза Гелфред. Капитанът си наложи да я вземе, без да потръпне. Съществуваха тайни, които искаше да опази и би платил цената за това. Сети се за последния път, когато видя стрела от вещича гибел, избута спомена в сенките и я задържа за миг.

— Е, и? — попита той с епично безразличие.

— Простреляли са я в гърба с вещича гибел, докато е била още жива. — Гелфред присви очи. — После изчадието е одрало лицето ѝ.

Капитанът кимна и подаде стрелата на своя ловец. В мига, в който тя напусна ръката му, се почувства по-лек, а там, където тръните бяха пробили ръкавицата, пръстите му горяха, сякаш натъркани с отровен бръшлян… ако приемеше, че той причинява изтръпване, сърбеж и оловно отравяне.

— Интересно — каза той. Дръзката го наблюдаваше.

„Жените са толкова по-наблюдателни от нас, дяволите да ги вземат“ — помисли си той, а усмивката ѝ го принуди да се усмихне в отговор. Оръженосците и слугите в градината отново започнаха да дишат и капитанът беше сигурен, че сега ще останат будни — наоколо бродеше убиец, който имаше съюзници-чудовища от Дивото.

Върна се при коня си, а Йеханес, главният маршал, застана от дясната му страна и прочисти гърлото си.

— Тая жена не е стока — каза той.

— Том също не е стока — отвърна капитанът.

— В никоя друга рота не биха я взели — злостно отвърна Йеханес, а той кимна.

— Знам. Да тръгваме.

Замисли се дали да не скочи на седлото, но реши, че е твърде уморен, а Йеханес и без друго нямаше да оцени демонстрацията.

— Не я харесваш, защото е жена — каза той и пъхна стъпало в стремето. Грендъл беше толкова висок, че се наложи да свие лявото си коляно колкото му позволяваше ставата. Жребецът отново изпръхтя, а Тоби стисна юздите. Капитанът се отблъсна с десния си крак и се намести в седлото, избутвайки нагоре своите сто и осемдесет сантиметра и двадесет и пет килограмовите си доспехи.

— Да — кратко отвърна Йеханес и се върна в строя. Капитанът видя, че Майкъл наблюдава оттеглянето му. След миг младежът се обърна към него и повдигна вежда.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Червения рицар»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Червения рицар» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Майлз Кэмерон - Красный рыцарь
Майлз Кэмерон
Майлз Камерън - Червения рицар
Майлз Камерън
Джим Бъчър - Летният рицар
Джим Бъчър
Роджър Зелазни - Рицар на Сенките
Роджър Зелазни
Нолан Майлз - Кольцо судьбы
Нолан Майлз
Джим Батчер - Летният рицар
Джим Батчер
Майлз Кэмерон - Грозный змей
Майлз Кэмерон
Майлз Кэмерон - Разящий клинок
Майлз Кэмерон
Майлз Кэмерон - Мор мечей
Майлз Кэмерон
Отзывы о книге «Червения рицар»

Обсуждение, отзывы о книге «Червения рицар» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x