Господи, помилуй (от гръцки). — Бел.прев.
„Vade retro, Satana!“ — „Махни се от мен, Сатана!“ (от латински). — Бел.прев.
Въоръжено нападение от страна на обсадени войски. — Бел.прев.
Оръжие, използвано в Римската империя. Според някои по-ранни източници може да се угаси само с оцет. Съвременните изследователи смятат, че е представлявало смес от първични фракции на нефта и сгъстители (вар, борова смола, селитра, сяра), но опитите да се възпроизведе точният му състав са неуспешни. — Бел.прев.
Да дойде твоето царство (от латински). — Бел.прев.
Част от бронята, която предпазва врата. — Бел.прев.
Обръсване на темето на главата, типично за монасите през Средновековието, символ на техния отказ от светския живот. — Бел.прев.
Сестро (от френски). — Бел.прев.
В англосаксонската митология феите обикновено са настроени враждебно към хората. — Бел.прев.
„В името на Бог — хвала!“ — известен християнски химн, написан от Амброзий Медиолански в края на четвърти век. — Бел.прев.
Игра на карти с паричен залог и двама играчи. — Бел.прев.
Англо-нормандска фраза, означава „срам за онзи, който мисли зло“ и е била мото на британския рицарски орден на жартиерата. — Бел.прев.
Въоръжен човек (от френски). — Бел.прев.
За бога (от френски). — Бел.прев.
Мярка за безпорядъка (хаоса) в една термодинамична система, както и естественото състояние, към което се стреми тя. — Бел.прев.
Онази част от доспехите, която покрива торса. — Бел.прев.
Най-висшият центурион на един римски легион. Командва първата центурия и първата кохорта. — Бел.прев.
Мъдрост (от гръцки). — Бел.прев.
Мило дете (от старогръцки). — Бел.прев.
Двойна тръба с обща основа на палубата на плавателен съд или на пристан. Използва се за връзване на корабни въжета. — Бел.прев.
След мен! Напред! (от френски). — Бел.прев.
Господ го желае! (от латински). — Бел.прев.
Келтско название на сладководно езеро или морски залив. — Бел.ред.
Колан-украшение с куки или халки, от които висят различни пособия. — Бел.прев.
Монограм от първите букви на името Христово. — Бел.прев.
Златен печат, прикрепян към указите, издавани от византийските императори, а по-късно и от други монарси в Европа през Средновековието и Ренесанса. — Бел.прев.