Лиза Смит - Свечеряване

— Чиста — подсказа му Мередит непринудено.

— Да — съгласи се Мат. — Да, чиста. И всичко, което прави, е чисто. И не става дума за това, че злобните ти и отвратителни думи биха могли да я омърсят, а ние останалите просто не желаем да те слушаме.

— Благодаря ти — промълви Стефан със задавен глас.

— Вече и без това си тръгвах — процеди Каролайн през зъби. — И да не си посмял да изнасяш проповеди на мен за чистотата. Как ли пък не! След всичко, което става! Ти навярно просто искаш да гледаш как две момичета се целуват. Сигурно…

— Достатъчно. — Стефан го каза почти безизразно, но Каролайн в същия миг бе грабната и изнесена през вратата, сякаш от невидими ръце. Чантата й се влачеше зад нея.

После вратата тихо се затвори.

Косъмчетата по тила на Бони настръхнаха. Това беше толкова могъща Сила, че психическите й сетива за миг застинаха като парализирани. Да преместиш Каролайн — а тя не беше дребно момиче — за това наистина се искаше Сила.

Може би Стефан се бе променил също толкова много колкото Елена. Бони погледна към Елена. Езерото от ведрина и спокойствие, което улавяха сетивата на Бони, сега бе развълнувано заради Каролайн.

Бони потупа коляното на Елена, а когато приятелката й се обърна, я целуна.

Елена прекъсна целувката много бързо, сякаш се боеше да не предизвика нова суматоха. Но Бони веднага разбра какво бе имала предвид Мередит, когато каза, че целувката не е сексуална. Тя беше по-скоро като… все едно те проучваше някой, който използваше докрай сетивата си. Когато се отдръпна от Бони, тя цялата сияеше. Също както и след като бе целунала Мередит, цялата й тъга се бе стопила — да, това беше, чиста целувка. И Бони имаше чувството, че част от ведрината и спокойствието на Елена се бяха прелели в нея.

— … трябваше да преценим по-добре и да не водим Каролайн — казваше Мат на Стефан. — Съжалявам, че бях толкова рязък. Но познавам Каролайн. Тя щеше да дрънка още поне половин час, без да си тръгне.

— Стефан се погрижи за това — обади се Мередит. — Или беше Елена?

— Аз бях — призна си Стефан. — Мат е прав: тя щеше да продължи да говори и нямаше скоро да си тръгне. А аз няма да позволя на никого да говори подобни неща на Елена.

Защо говорим за това? , питаше се Бони. От всички хора Мередит и Стефан най-малко обичаха да бъбрят незначителни неща, но ето че го правеха, казваха неща, които всъщност нямаше нужда да бъдат изричани. Тогава осъзна, че е заради Мат, който пристъпваше бавно към Елена.

Бони се изправи бързо и колкото е възможно по-чевръсто мина покрай Мат, без да го поглежда. След това се включи в непринудения разговор на Стефан и Мередит — е, не съвсем непринуден — за това, което току-що се бе случило. Каролайн беше опасен враг, всички бяха съгласни с това. Явно все още не бе научила, че всичките й заговори срещу Елена в крайна сметка се обръщаха срещу самата нея. Бони предчувстваше, че точно в този момент тя замисля нов заговор против всички тях.

— Тя се чувства самотна — рече Стефан, сякаш се опитваше да я извини. — Иска всички да я приемат безусловно, но се чувства откъсната и чужда.

— Все едно постоянно се отбранява — съгласи се Мередит. — Но всеки би си помислил, че ще покаже поне малко благодарност. В крайна сметка само преди седмица ние я освободихме и спасихме живота й.

Има нещо повече от това, помисли си Бони. Интуицията й се опитваше да й подскаже нещо — нещо за това, което може би се е случило преди да спасят Каролайн — но беше толкова ядосана заради Елена, че не й обърна внимание.

— Защо трябва да й вярваме? — обърна се тя към Стефан. Хвърли крадешком един поглед зад гърба си. Елена опознаваше Мат, а той имаше вид сякаш всеки миг ще припадне. — Каролайн несъмнено е красива, но това е всичко. Тя никога не е казала добра дума за когото и да било. През цялото време играе разни игрички — е, признавам, че и ние също го правехме, но… нейните винаги са против някого, да го накарат да изглежда лош. Не отричам, че повечето момчета си падат по нея — обзе я внезапно безпокойство и тя заговори по-високо, за да го пропъди, — но ако си момиче, в нея виждаш просто чифт дълги крака и големи…

Бони млъкна, защото Мередит и Стефан бяха замръзнали. По лицата и на двамата бе изписано изражението „о, не отново“.

— И освен това тя винаги е имала превъзходен слух — разнесе се треперещ, но заплашителен глас някъде зад Бони. Сърцето на Бони подскочи и заседна в гърлото й.

Така става като не обръщаш внимание на интуицията си.