Лиза Смит - Свечеряване

Нещо ново се случва на покрива, осъзна уморено девойката. Деймън гледаше надолу към Бони върху олтара и изражението му беше доста вкиснато. Пребледнялото лице на Бони бе обърнато към вечерното небе, а погледът й издаваше решителността повече да не плаче и да не се моли.

— Но… нима всичките тези ордьоври са толкова предвидими? — попита Деймън с вид на дълбоко отегчен.

Копеле мръсно, ти търсиш само забавление от мъките на най-добрата си приятелка , озлоби се Елена. Добре, само почакай. Но не можеше да забрави горчивата истина: без него тя никога нямаше да може да изпълни план А, да не говорим за съпротива срещу тези китсуне, тези върколаци в лисичи кожи.

— Ти ми обеща, че в Ши но Ши ще видя наистина оригинални представления — продължи да се оплаква Деймън. — Девици, хипнотизирани дотолкова, че сами да режат части от телата си…

Елена пренебрегна думите му. Концентрира цялата си енергия върху пулсиращата болка в центъра на гърдите си. Струваше й се, че събира кръв от най-тънките си капиляри, от най-далечните кътчета на тялото си, за да я събере тук, в центъра.

Човешкият мозък е необозримо богат, каза си тя. Странен и необятен като вселената. А пък човешката душа…

Трите най-малки обсебени момичета започнаха да танцуват около разпънатата върху олтара Бони и запяха с фалшиво сладникави момичешки гласчета:

Колко „прекрасно“, помисли си Елена. После се заслуша отново в драмата, разиграваща се на терасата на покрива. Изуми я това, което видя. Мередит се появи на терасата, но се движеше като че ли под вода или по-скоро изпаднала в транс. Елена не бе забелязала как Мередит се е озовала там… да не би да беше някаква магия? Мисао се загледа в Мередит, като не престана да се кикоти. Деймън също се засмя, но недоверчиво.

— И ти очакваше от мен да повярвам, че ако дам на това момиче ножици… — заговори той, — тя наистина ще си пререже собствения си…

— Изпробвай и сам ще се увериш — прекъсна го Шиничи с поредния си апатичен жест. После се облегна на купола в средата на терасата на покрива, все още опитващ се да накара Деймън да престане да се разтакава. — Не видя ли нашата шампионка Изобел? Нали я носеше на рамото си по целия път до тук… тя няма ли да се опита да каже нещо?

Деймън протегна ръка.

— Дайте ми ножици — заповяда той и върху дланта му се появиха ножици. Изглежда докато Деймън притежаваше магическия ключ на Шиничи, обгръщащата всичко тук магия ще продължи да му се подчинява дори и в реалния свят. — Не, искам големи, градинарски ножици — засмя се той. — Езикът на всеки човек е образуван от един здрав мускул, а не от хартия.

Сега държеше в ръката си големи ножици за окастряне на дървета и храсти — несъмнено крайно неподходящи за детски играчки. Вдигна ги, за да претегли тежестта им. И тогава, за пълен шок на Елена, той надигна глава право към нея там горе, към убежището й високо на дървото. Намери я моментално, без въобще да я търси с поглед — и й смигна.

Елена само го изгледа ужасено.

Той знае, каза си тя. През цялото време е знаел, че аз съм тук.

Сигурно точно за това е прошепнал преди малко на Каролайн.

Не се получи… Крилете на изкуплението няма да ми помогнат, помисли си Елена. Имаше чувството, че пада и ще пропада завинаги. Трябваше да се досетя, че идеята да разчитам на помощта на Деймън не е добра. Без значение какво са му сторили, Деймън винаги ще си остане Деймън. А сега ми предлага избор: да гледам как двете мои най-добри приятелки ще бъдат измъчвани и убити или да изляза напред и да сложа край на този ужас, като се подчиня на условията му.

Какво можеше да направи?

Той бе подредил брилянтно фигурите върху шахматната дъска. Двете пионки бяха поставени на две различни нива, така че дори Елена по някакъв начин да се спусне долу, за да спаси Бони, с Мередит ще е свършено. Бони беше привързана към четири здрави кола и пазена от дървета човеци. Мередит беше по-близо, горе върху покрива, но за да се добере до нея, Елена трябваше да се пребори с Мисао, Шиничи, Каролайн и самия Деймън.

Елена трябваше да избира. Дали да излезе сега или да бъде принудена да го стори заради мъките на едно от двете момичета, които бяха като част от нея.

Сякаш долови слабо послание, изпратено по телепатия от Деймън, в което се казваше: Това ще бъде най-добрата нощ в живота ми.

Винаги можеш просто да скочиш , отново долетя хипнотичен шепот, неясен като мъгла, но с унищожителен смисъл. Край на смъртоносния път, по който си поела. Край на страданията ти. Край на цялата тази болка… и то просто така.