Майкл Скотт - 13-те светини

Седнал на студения каменен под, Ахриман променяше метаболизма си, за да парира студът, който пропълзяваше през бедрата му нагоре по тялото, и гледаше с гордост десетте древни предмета, всеки от които бе на възраст поне две хиляди години, въпреки че някои от тях очевидно бяха по-стари и са били древни още преди времето, когато са ги осветили. Той се пресегна с дългите си, тънки пръсти към най-близката кутия, в която лежеше Котела на великана — миниатюрна медна купа с три крачета. Синьо-бели искри изскачаха от кутията и жилеха и щипеха почернелите върхове на пръстите му. Той предпазливо разхлаби восъчния печат, вдигна капака и част от насъбралата се енергия изсвистя от кутията най-напред като жълто-зелена светлина, а после като спирала и се понесе към тавана. Тя закръжи и стигна точно до почернелите камъни — тънка нишка, която се завиваше и размотаваше, а после изведнъж се разпръсна и изчезна с пращене, което изпрати тънки като косъмчета електрически разряди към кутиите, пазещи светините. Медно-зелените нишки забръмчаха около оловните кутии и очертаха контурите им в изумруденозелено, преди да изчезнат безследно, неспособни да проникнат през древното олово и магическите печати. Котелът беше втората светиня, която Ахриман взе.

Оказа се доста просто. След като откри самоличността на Пазителя, Ахриман взе ферибота от Холихед за Дъблин, а после кара до Белфаст. Той срещна съсухрения и сакат Габриел МакМъри, Пазителят на светинята, в една кръчма по „Фолс роуд“. Двадесет и четири часа по-късно МакМъри бе мъртъв и дори закаленият от безредиците през годините патрулиращ полицай от Ълстърската кралска спомагателна полиция изпадна в ужас от състоянието, в което завари трупа.

Десет светини.

И три, които идваха към него.

Убийствата постепенно ставаха все по-лесни, а той ставаше все по-силен с всяка следваща смърт. Ахриман огледа кръгът от светини. Познаваше всяка от тях и сега си припомняше всички дребни подробности от смъртта на техните Пазители. Ето Копието на печалния гръм, Оглавника на Клино Ейдин, Колесницата на Морган и Плаща на Артур.

В тези някога обикновени предмети беше вселена необичайна сила и, когато той притежава и тринадесетте, ще получи достъп до нея. Ще стане богоподобен!

Колко време му отне да стигне дотук? Десет години, двадесет… или повече? Сега той беше на тридесет и пет години, а за пръв път узна за светините, когато бе на петнадесет. Над пет години му бяха нужни, за да започне дори да проумява тяхната необичайна история и невероятна сила.

Двадесет години — цял един живот, прекаран в преследване на една мечта. Всички тези години го научиха на много неща, отведоха го къде ли не по света — най-вече по по-диви и не така гостоприемни части от глобуса, а неговото търсене му позволи да надзърне в Другия свят: мястото, което човечеството — смешното, сляпо човечество — никога не би могло да проумее.

Той върна малкото метално котле в кутията и я запечата, после отвори следващата кутия и извади малката кожена вещ, позната като Кошницата на Гуидно. Това бе първата светиня, с която се сдоби Ахриман преди десет години. Тогава бе на двадесет и пет.

Въртеше Кошницата в ръцете си, усещаше я как потрепва от енергията, а в главата му закръжаха спомени за първия път, когато я видя.

Беше на петнадесет.

Ахриман Саурин много обичаше да е при леля си Милдред в Мадок — миниатюрно селце на границата на Уелс. Въпреки че там нямаше кино или каквито и да било други забавления, в селцето се криеше дълбоко очарование за роденото и израснало в големия град момче. Той обичаше тишината, чистия въздух, ласкавия мек акцент на хората и тяхната открита доброжелателност. Освен това, той държеше много на своята безразсъдна и ексцентрична леля Милдред, по-голямата сестра на майка му, и непрекъснато откриваше различията между нея и собствената му скована майка — различия, които бяха едновременно скандални и поразителни.

Майката на Ахриман, Елинор, беше ниска и решителна жена, доста педантична, която лесно се шокираше, не разрешаваше да се гледа телевизия в неделя и управляваше почти целия живот на сина си. Тя енергично го разубеждаваше да не се сприятелява с момичета и упражняваше строг контрол над приятелствата му с момчета, като се цупеше на всяко момче, което не произлиза от уважавано семейство. Тя избираше книгите му за четене, не му позволяваше да ходи на кино и насочваше целия му живот към тясната пътечка на обучението в колеж и получаването на академична степен, каквито тя самата не бе получила.