Майкл Скотт - 13-те светини

Тони Фулър и Виктория Хийт стояха насред опустошената стая. Младият управител нервно се въртеше край вратата и следеше напрегнато с очи двамата полицаи, ужасѐн от мисълта, че биха могли да поискат да се затвори целият хотел. Той не държеше да уведомява полицията за случилото се, но твърде много гости чуха писъците и не можеше да остави тази работа така. Оказа се, че мъжът, който се бе регистрирал в тази стая, е изчезнал.

Хийт и Фулър пристигнаха десет минути след сигнала в полицията.

Сержант Хийт направи справка в бележника си.

— Няколко от вашите гостите са видели в коридора жена, която отговаря на описанието на Милър. Освен това, имаме и сведения, че са видели и двамата заедно в асансьора. Двойката слязла на този етаж, но тръгнали в различни посоки — сержантът затвори рязко бележника и сви рамене.

— Не може да се каже, че това са действия на някого, когото държат като затворник. Вероятно не са били те — добави тя.

— Те са били! — Тони Фулър проследи с химикалката си линията по разкъсания чаршаф и след това погледна дългата права следа от удар в стената. Металът беше ударил стената на височина над човешки ръст и беше оставил резка като дълбок жлеб някъде около височината на човешките гърди. Белегът беше скорошен, а на пода под него имаше гипсов прах и дълга, завита изрезка от тапет. Белият прахоляк бе осеян с миниатюрна ажурна украса от фини капчици кръв.

Като сключи ръцете си около въображаемия ефес на меча, инспекторът ги вдигна над главата си и се престори, че нанася смъртоносен удар. Ако е твърде близо до стената, острието ще заоре в нея… което означава, че човекът е бил приклекнал ниско долу на пода. Но кой е бил той — Оуен или някой друг? Инспекторът бе твърдо убеден, че Милър е била в тази стая, но не знаеше какво се е случило, нито по каква причина двамата заподозрени са се озовали тук, а това го интересуваше най-много.

В стаята нямаше друга кръв освен няколкото капчици на пода. Обаче имаше следи от сперма… и инспекторът доста се озори като се опитваше да свърже мислено, в главата си, възможностите миньонката Милър да изнасилва Уокър. Изглеждаше абсолютно невероятно, макар че смесицата от страх и адреналин вършат странни неща с човешкото тяло. Инспекторът знаеше това от личен опит. Тони погледна отвисоко към партньорката си, която си беше „заек“ в сравнение с него. Може би нейните неопитни, но бодри очи виждаха нещата по-проницателно от собствените му поизхабени сетива.

— Е, сержант, какво ще кажете?

Виктория Хийт поклати глава.

— Не съм сигурна. Ако предположим, че Милър е била тук, това значи ли, че Оуен Уокър е бил с нея? Или става дума за друг мъж?

— Според описанията на свидетелите може да се каже, че е бил Уокър. — Тони Фулър замълча и след малко добави: — Тя е бегълка, тогава защо е спряла тук? А и изглежда са правили секс. Което ме кара да мисля, че сексът е бил по взаимно съгласие. Може би имаме проява на стокхолмски синдром.

— При който заложникът се привързва емоционално към похитителя си?

— Да — отвърна Фулър. — Но те се познават от съвсем скоро. Възможно ли е да стане толкова бързо? — учуди се той.

— Не трябва да забравяме, че тя никога не е имала истинска връзка. Доколкото знаем от проверката на биографичните данни за нея, тя е имала само две случайни връзки с момчета откак е навършила 18 години. За това се е погрижила майка й.

Фулър отново огледа стаята. Какво всъщност се е случило тук? Гостите от съседните стаи бяха съобщили, че чули ужасно грухтене и викове и помислили, че става дума за див секс.

Защо никой вече не иска да се намесва в каквото и да било? Откога хората са станали толкова страхливи? Светът бавно потъва в тиха апатия.

— Чудя се дали Уокър не се е опитал да избяга и дали не е имало сбиване заради това. Но ако е било така, тогава как са излезли от хотела, без никой да ги види?

Сержант Хийт внезапно се наведе и повдигна чаршафа. Отдолу се показа правоъгълно парче хартия, върху което бе напечатано нещо. Без да го докосва, тя наклони глава и прочете:

— „Първи международен келтски фестивал на изкуствата и културата «Денят на Вси светии»“. — Като хвърли поглед нагоре, тя добави: — Мисля, че това е някакъв музикален фестивал. Автобусите тръгват на всеки кръгъл час от „Марбъл Арч“ — дочете тя. — Фестивалът ще се състои в Мадок, Уелс и започва утре. Може би това означава нещо.

— Този лист може да е лежал тук с дни — каза кратко той.