Майкл Скотт - 13-те светини

Вивиен го вкара дълбоко в тялото си, ръцете и мускулите й го заключиха, за да задоволи собственото си желание.

— Хайде тогава да го направим за удоволствие! — прошепна кокетно тя в ухото му.

Сара Милър никога не бе правила нищо изключително. На двадесет и две години тя все още мечтаеше за величие. Тези мечти й бяха втълпени от баща й, въпреки властната й, нетърпяща възражения майка, която направи всичко, което бе по силите й мечтите на дъщеря й никога да не дадат плод. Най-голяма от трите деца, Сара беше натирена да работи още в деня, в който завърши училище.

— Трябва да помагаш на семейството! — изръмжа Рут Милър и осъди най-голямото си дете да върши работа, която го убиваше от досада, в същата лондонска банка, в която баща й работи тридесет години. Вместо да осъществи мечтата си да учи в университет, Сара облече предписаните от правилника на банката синьо сако и пола в цвят каки и ги носеше всеки делничен ден вече четири години. Работата в банката беше абсолютно безперспективна и Сара знаеше, че спокойно може да се влачи така до края на живота си, ако разбира се не я уволнят при следващото съкращаване на персонала. Баща й прекара целия си живот в същата банка като чиновник на средно ниво. Натириха го по схемата за ранно пенсиониране, но не беше по силите му да прекара дори и секунда вкъщи заедно с властната си съпруга и той се отдаде на градинарство. Месец и половина след като се пенсионира го намериха мъртъв сред една от лехите с високоценени от майка й цветя. Инфаркт, така пишеше в заключението на съдебния лекар. Сара си помисли, че майка й се разстрои повече заради смачканите при падането му цветя, отколкото заради смъртта му.

Рут Милър се възползва от ситуацията в пълна степен и заигра с коза „горката съпруга“. Тя използваше всяка възможност, за да напомни на хората около себе си, че имала да храни три деца и да изплаща ипотека. След като изчерпа цялото състрадание на съседите и съчувствието на приятелите, Рут се отдаде на тежко пиянство, завъди цяла серия възстари любовници, които без изключение не се свеняха да обиждат Сара и братята й. Накрая дори и любовниците изоставиха Рут, така че тя обърна цялата жлъч срещу децата си. Тя никога не се бе съобразявала с когото и да било, така че беше решила, че и на децата не им трябват подобни неща. Затова възпита момчетата в дух на егоизъм, недоверие и страх. Единствено Сара — с осем години по-голяма от братята си — успя да се отърве от майчиното си пагубно влияние. Късно през нощта на Сара й се случваше да се чуди дали някога ще може да избяга от тази къща, от този живот…

Ник Джейкъбс тръгна, след като звънна мобилният му телефон.

— Идва.

Дълбокият, авторитетен глас изрече тази единствена дума и връзката прекъсна.

Джейкъбс, известен още с прякора Кубето, погледна полуизядената кифла и едва докоснатото кафе и разбра, че няма да успее да ги довърши. Пъхна кифлата в джоба на протритото си кожено яке, завъртя се в металния стол и се обърна, за да наблюдава входа на Британската библиотека в другия край на двора. Чудеше се как така работодателят му знае толкова много — със сигурност има някакви връзки в библиотеката. В този момент стъклените врати се плъзнаха и се появи сивокоса възрастна жена, която стъпваше бавно и внимателно, като се подпираше на бастун при всяка своя болезнена крачка. Кубето бутна огледалните си очила модел „Рей Бан ейвиейтър“ на темето на наскоро обръснатата си глава и срита другаря си.

Юношата с празни очи, който седеше срещу него на масата, бързо вдигна поглед, после отново погледна надолу, извади някаква снимка и я обърна към Кубето.

— Прилича на нея.

— Тя е бе, идиот! — изръмжа Кубето. Хич не обичаше да работи с наркоманчета, на такива човек не може да разчита.

— Сигурно си прав — измърмори Лорънс Макфийли и бутна нагоре издрасканите си очила „Рей Бан“. После врътна брадичка по посока на жената, която се бе запътила по „Осълстън стрийт“ и добави — В доклада пише, че си е чупила дясното бедро. Точно този крак го пази.

Кубето извъртя очи.

— Стига си дрънкал! Много гледаш „От местопрестъплението“, ебати! — Той пое дълбоко дъх и попипа острието в джоба си. — Хайде, да почваме! Докарай колата!

Макфийли се изправи бавно, обърна се и закрачи спокойно. Кубето скърцаше със зъби, като го гледаше как се бави, и си обеща, че ще вдигне на тоя тъпанар един як скандал, след като свършат работата.