Майкл Скотт - 13-те светини

— Какво е това нещо, което е у вас и което е негово? — попита Фулър.

— Няма такова нещо.

— Излиза, че той се е натъкнал на вас съвсем случайно?

— Не. Не мисля. Той каза… той каза, че старата жена ми била дала нещо.

— Каква стара жена? — търпеливо попита Хийт, като продължи да придава на лицето си безизразен вид.

— Жената, която преспа у нас — Джудит, Джудит Уокър. Човекът на телефона каза, че Джудит ми е дала нещо, което му принадлежало и че неговите представители щели да се обадят за него по обяд.

— За какво?

— Не знам! — Сара започваше да се вълнува. Тя се беше доближила до нещо. Много се бе доближила.

— Коя беше тази жена?

— Джудит Уокър. Нали току-що ви казах. Защо не ме слушате?

— А защо преспа у вас?

— Нападнаха я на улицата пред библиотеката. Аз й помогнах. И… и… и, когато я заведох до тях, се оказа, че са разбили къщата й… беше просто напълно разгромена… така че я поканих да преспи у нас. Тя Нямаше къде да отиде… и разбира се, майка ми откачи, защото си помисли, че тя ще остане да живее у нас и никога няма да си тръгне. Майка ми беше ужасно груба с нея по време на вечеря… те всички се държаха грубо, но специално моята майка… когато се събудих на следващата сутрин, старата жена, Джудит Уокър, си беше отишла. Беше си оправила леглото — така изглеждаше, че все едно никога не е била там.

Сара не можеше да се спре.

Сега сенките бяха още по-близо. Думите излизаха все по-бързо, а тя дишаше с отворена уста и на големи тежки вдишвания.

— И когато се върнах на работа, ми звънна телефона, аз даже си помислих, че някой си прави майтап… че е едно от момчетата от нашия офис… а след това моят началник ме извика в кабинета си. Аз си мислех, че ще ме уволнява, задето не съм дошла предишния ден…

— Защото сте довели тази Джудит Уокър у вас? — попита сержант Хийт.

— Да, но той ми каза, че Сър Саймън му се обадил да ме похвали. Но когато се върнах на бюрото ми, звънна отново същият мъж. Мъжът с дълбокия глас. Той ми каза да му върна онова, което било негово… но аз не знаех за какво става дума. Не знаех какво е онова, което е негово… Джудит Уокър нищо не ми е давала… честна дума, тя не… но той не щеше и да ме слуша. Освен това, имаше нещо, свързано с него… с неговия глас… нещо в гласа му ме изплаши, така че се върнах вкъщи и когато стигнах, когато влязох през вратата, когато аз… аз… аз… аз намерих… аз намерих… аз намерих…

Мракът я заля и я засипа с видения — кошмарни, ужасяващи картини на смърт и кърваво разрушение.

Фулър и Хийт стояха в коридора и слушаха как писъците на Сара Милър отслабват след като й биха успокоително.

— Какво мислите? — попита Виктория Хийт. Тя се потупа по джобовете за цигари, които всъщност отказа преди шест месеца.

Тони Фулър поклати глава.

— Няма човек, който е в състояние да изиграе подобна сцена — рече той със съжаление. Имаше намерение да нарочи Сара Милър за убиец. В повечето случаи на убийство, престъплението обикновено се извършваше от човек от семейството или от близък приятел. А от сведенията, които успяха да съберат от роднини и близки на загиналото семейство, разбраха, че Сара имала навика винаги да се подчинява на авторитети или, както казват хората, беше под чехъла на командаджийката, майка си, която контролирала буквално всеки аспект от живота на своята дъщеря. Един ден тя издивява и нарязва цялото си семейство — кървава оргия, с която младата жена заличава двадесет и две години потисничество и омраза.

Кошмарните й писъци събрали съседите, които я намерили парализирана по средата на трапезарията, застанала сред море от кръв, заобиколена от разчленените и заклани трупове на цялото си семейство.

Тогава Фулър си беше помислил, че делото ще приключи веднага след като се образува.

Но сега, след като чу писъка на Милър, изразил болката й, той вече не беше толкова сигурен. А ако Милър не беше виновна… тогава на Тони Фулър даже не му се мислеше. Засега Милър беше най-важната им заподозряна, така че той смяташе да върви по тази линия.

Вратата се отвори и се появи съсипан на вид лекар.

— Мисля, че ви казах да не я безпокоите! — изръмжа той.

— Не сме я тревожили — каза Хийт безгрижно.

— Кога ще можем да поговорим отново с нея? — попита Фулър.

— Не можете. Във всеки случай сега не можете. Дал съм й успокоителни. Тя ще спи поне осем часа. Така че настоявам да я оставите на спокойствие. Господа полицаи, тя е преживяла нещо изключително травматизиращо. Искам от вас да й дадете известно време да се възстанови.