Джанин Фрост - Обречена на ранен гроб

Боунс получи толкова много влюбени погледи по пътя ни през позлатения изход, че ръката ми се затегна около неговата. Съгласна бях, че той изглежда поразително с черния си смокинг и бяло копринено шалче, драпирано около врата му, но трябваше ли жените да зяпат? През по-голямата част от времето, аз примирах от блестящото му великолепие, без да мога да повярвам напълно, че някой толкова зашеметяващ мъж може да принадлежи на мен. И все пак понякога премрежените погледи, хвърлени към него ме караха да искам той да не беше чак такъв бонбон за очите.

— Те не зяпат мен, коте — прошепна ми Боунс. — Гледат към теб. Както и аз.

Усмихнах се при похотливия поглед, който той ми отправи.

— Това е просто от роклята — подразних го аз. — Начинът, по който се дипли кара бедрата и гърдите ми да изглеждат по-големи. — Яркочервената тафтена рокля имаше допълнителни ивици около гърдите ми, прикриващи леките банели, които придържаха роклята без презрамки нагоре. След това тези ивици се събираха към бедрата ми, преди да се разперят във формата на рибя опашка към края на дългата, тясна пола. Това беше най-префърцуненото нещо, което някога съм носила.

Боунс се засмя ниско.

— Не мога да спра да се чудя как ще те взема докато си в нея. Точно в момента съм решил да е изотзад, макар че това може и да се промени до края на операта.

— Защо дойдохме на това, ако ще ме задиряш наум, вместо да гледаш представлението?…

— Защото това е забавление само по себе си — отговори ми той с порочна усмивка. — Ще се наслаждавам на това да си представям всички неща, които ще ти направя веднага щом останем сами.

След това той стана по-сериозен и блясъкът напусна очите му.

— Всъщност си мислех да видим операта, да си направим късна вечеря и след това да се поразтъпчем в проучване на града. Макар че ще си имаме ескорта, който да ни следва, предполагам не е нужно той да ни е залепен за задниците. Това би ли ти харесало?

Ченето ми увисна. Да се разхождам наоколо без пълно бойно снаряжение по тялото си и въоръжена бригада до лакътя ми? Просто на обиколка по забележителностите, като обикновените хора?

— Бих ти отговорила на всеки език, в който присъства думата да. Моля те кажи ми, че не си на път да кажеш шегичка.

— Не съм. Представлението ще започва. Да намерим местата си.

— Добре.

— Нещо си много лесна за убеждаване, а? — онзи лукав тон се беше завърнал в гласа му. — По-късно ще се възползвам от това.

Когато завесите се спуснаха за антракта, знаех със сигурност три неща: обичах операта, исках питие и имах нужда да пишкам.

— Идвам с теб — оповести Боунс, когато дадох гласност на повика си към тоалетната. Завъртях очи.

— Има си правила относно това.

— Трябва да освежа червилото си. Кат, имаш ли нещо против да те придружа? — попита Соня. — Боунс, ти можеш да вземеш малко шампанско. И аз бих искала една чаша. Зад тоалетните е, така че няма да имаш затруднения да ни откриеш.

Преводът беше очевиден. Боунс би бил наблизо в случай че има опасност от какъвто и да е вид, било то от заблуден поклонник или смъртоносен немъртъв ентусиаст, а аз щях да си имам бодигард. Той кимна.

— Мога да ви ескортирам. Не го раздавам като свръхзащитнически настроен. Това е просто любезност.

— Разбира се — устните ми трепнаха. — Както кажеш.

Имаше дълга опашка пред дамската тоалетна. Боунс изпухтя развеселено, когато видя колебливия ми поглед към празния вход на мъжките тоалетни.

— Има си правила относно това — подигра ми се той.

— Знам, че всички тези мадами не чакат тук, за да пуснат по една вода, трябва да обособят едно помещение за оправяне на грима, за да може останалите от нас да се изпишкат — възнегодувах аз, след което се обърнах извинително към Соня. — Ъ, нямах предвид теб. Просто игнорирай всичко, което говоря, така и двете ще си бъдем по-добре.

Тя се засмя.

— Знам какво имаш предвид, cherie. Аз самата често съм си го мислела, тъй като тоалетната чиния не ми е от полза от много време насам.

— Донеси ми малко ликьор, Боунс, бързо, че да спра да говоря нетактични глупости.

Той целуна ръката ми.

— Ще се видим пак тук.

Когато се отдалечи, не бях единствената, която се наслаждаваше на гледката.

— Мммм, хмммм.

Тихата въздишка дойде от една брюнетка по-напред на опашката. Извих вежда към нея и потупах годежния си пръстен за ефект.

— Зает е, скъпа.

Беше човек, иначе щях да я подхвана при втория страстен поглед, който отправи към Боунс, преди да свие рамене към мен.