Джанин Фрост - Обречена на ранен гроб

— Ъм, няма начин да се измъкнеш с тези неясни, тип приятен ви ден простотии — казах. — Кой е Грегор, защо го сънувам и защо го наричат Сънищен Похитител?

— Още по-важното, защо се е появил и се мъчи да я достигне? — гласът на Боунс беше студен като лед. — Грегор не е бил чуван и виждан повече от десетилетие, мислех си, че може да е мъртъв.

— Не е мъртъв — каза Менчерес, малко мрачно. — Подобно на мен, Грегор има видения за бъдещето. Той възнамерява да промени бъдещето на базата на едно от тези видения. Когато разбрах това, го затворих за наказание.

— И какво иска от съпругата ми?

Боунс натърти думите си, докато извиваше вежда към мен, сякаш подканяйки ме да оспоря. Не го направих.

— Видял е Кат в едно от виденията си и е решил, че трябва да я има — заяви Менчерес с равен тон. — След това откри, че тя ще се обвърже кръвно с теб. Около шестнадесетия рожден ден на Кат. Грегор е имал намерение да я открие и да я отведе. Планът му е бил много прост — ако Кат никога не те беше срещнала, тя щеше да е негова, а не твоя.

— Проклето дебнещо копеле! — изръмжа Боунс, докато челюстта ми увисваше. — Ще го поздравя за хитростта му — докато забивам сребро в сърцето му.

— Не подценявайте Грегор — продължи Менчерес. — Успял е да избяга от моя затвор преди около месец. Все още не знам как. Грегор изглежда е по-заинтересован от Кат, отколкото да ми отмъщава. Тя е единственият човек, с когото знам, че той се свързва чрез сънища откакто е навън.

Защо тези лакоми вампири продължават да се опитват да ме колекционират? Това да бъда една от единствените известни полувампири беше по-болезнено, отколкото си заслужаваше. Грегор не беше първият вампир, който си мислеше, че ще бъде хубаво да ме държи като някакъв вид екзотична играчка, но печелеше точки за това, че е измислил най-оригиналния план да го направи.

— И ти заключи Грегор за дузина години, само за да му попречиш да промени бъдещето ми с Боунс? — попитах с явен скептицизъм. — Защо? Не направи особено много, за да спреш създателя на Боунс, Иън, когато той се опита да направи същото.

Стоманените очи на Менчерес прехвръкнаха от мен към Боунс.

— Имаше заложено повече — каза той накрая. — Ако никога не беше срещнала Боунс, той можеше да остане под властта на Иън за по-дълго, без да поеме властта над свой собствен род, а след това и без да стане съдружник повелител на моя, когато се нуждаех от него. Не можех да рискувам това.

Значи изобщо не ставаше дума за защитата на истинската любов. Досещах се, че вампирите рядко правят нещо с чисти, алтруистични мотиви.

— Какво ще стане ако Грегор ме докосне в сънищата ми? — попитах, продължавайки напред. — Тогава какво?

Боунс ми отговори и изгарящата интензивност на погледа му можеше да обгори лицето ми.

— Ако Грегор вземе контрол над теб в сънищата ти, когато се събудиш, ще бъдеш там, където е той. Затова се нарича Сънищен Похитител. Може да отвлича хората в съня им.

Бих спорила, разбира се. И двамата мъже ми отправиха погледи, с които ми показваха колко е глупаво да оспорвам нещо, което те знаят със сигурност. Способностите на Грегор обикновено действаха само върху хора, тъй като вампирите и гулите имаха свръхестествени способности за контролиране на ума, което ги предпазваше от подобно подсъзнателно отвличане. Но след като аз бях наполовина човек, беше възможно номерът на Грегор да действа и върху мен. Почакайте само да кажа на чичо ми, че има вампир, който е способен на това. Щеше да се изпусне в гащите.

— Грегор ще се опита да те подчини в сънищата ти — каза ми Менчерес на раздяла. — Ще направиш добре ако игнорираш всичко, което ти казва и се събудиш колкото можеш по-бързо.

— Можеш да си заложиш задника на това — измърморих — Впрочем, кое му е важното на Париж? Каза, че сме избрали да дойдем в Париж така, сякаш това има значение.

— Грегор е французин — беше отговорът на Менчерес. — Ти избра да посетите дома му от близо девет века. Съмнявам се да е съвпадение.

Наежих се.

— Какво намекваш?

— Очевидното — каза Боунс, почти дърпайки ме за раменете, докато вървяхме към живописна вила, частично скрита от полепналите към нея лози. — Грегор ти е казал да дойдеш тук.

Бяхме поздравени от една прекрасна френска двойка, и двамата вампири, които ни посрещнаха на входа с думи за добре дошли, които не разбрах. Боунс им отвърна на същия език, като акцентът му звучеше толкова автентично, колкото и техния.

— Не ми каза, че говориш френски — промърморих аз.