Джанин Фрост - На ръба на гроба

Вратата бе отворена и не се охраняваше от никого. Влад изстреля пред нас едно огнено кълбо, но тази предпазна мярка се оказа напълно излишна. Влязохме в помещението, без никой да ни се нахвърли, и щом се озовахме вътре, аз се заковах на място.

Патра, далеч не толкова елегантна и внушителна като при последната ни среща, се гърчеше на пода. Кръв течеше от носа, устата, очите и други части на тялото й. Около нея — боже, и в самата нея — гъмжеше от призраците. Те се увиваха около тялото й като сиви змии, удряха я, проникваха в тялото й само за да излязат от другата страна, и това се повтаряше отново и отново. Тя продължаваше да крещи за помощ на няколко езика.

Пред очите ни един обезумял от страх вампир, който е бил на не повече от петнайсет години, когато е бил превърнат, бе отхвърлен настрани от нея с две липсващи ръце. Най-близкият до него призрак — това не беше ли Зиро? — се пъхна в гърдите му и изчезна от погледа ми. Вампирът изкрещя, след това се разнесе пукащ звук и той се пръсна на парчета. Главата, краката и торсът му се разлетяха в различни посоки. Призракът се появи от останките на тялото му, задържа се за секунда във въздуха и след това се хвърли към Патра, като се сля с другите мъгляви сиви форми, които я покриваха.

Около нас лежаха телата на загиналите охранители. Бяха няколко десетки и всички изглеждаха така, сякаш бяха взривени отвътре. Парчета от тях, дрехите и оръжията им бяха разпръснати навсякъде. Смъртоносните сенки, които бяха извършили тази невероятна касапница, не ни обръщаха никакво внимание и продължаваха безмилостно да измъчват Патра.

Тя се гърчеше в агония, кожата й се издуваше на огромни мехури всеки път, когато някой от призраците проникваше и излизаше от тялото й. Бях сигурна, че вътрешностите й са станали на каша от това. Виждайки какво бяха направили с охранителите й, разбрах, че ако са искали, те са можели да я убият. Фактът, че все тя още бе жива, подсказваше, че целта на отмъщението им бе много по-зловеща от обикновена смърт.

Боунс вдигна ръка.

— Всички да се отдръпнат! — извика той и измъкна кинжала си.

Хвърлих отчаян поглед към останките на охранителите.

— Ако се приближиш до нея, тези призраци ще те разкъсат на парчета!

Той погали леко бузата ми.

— Не и мен. Не разбираш ли? Менчерес е знаел, че ще се стигне до това. Той го е видял. Затова ме е избрал да сподели силата си с мен. Тя все още ни свързва, така че аз съм единственият, на когото те няма да причинят зло. Усещам го… и тъй като те не могат да наранят Менчерес, не могат да наранят и мен.

Боунс отпусна ръка и тръгна към Патра. Не мисля, че тя изобщо усети присъствието му. Жената явно не чуваше и не виждаше нищо, въпреки че очи й бяха отворени. Кръвта й продължаваше да изтича, а тя бе заобиколена от безмилостните, жадни за мъст останки на мъжете, загинали предната нощ от нейното заклинание.

Когато Боунс се приближи на няколко крачки от нея, една от сивкавите фигури се надигна от тялото й и се хвърли към него. Направих крачка напред, но викът му, който изплющя като камшик, ме спря.

— Назад!

Не бях единствената, която спря. Същото направи и съществото, в чието лице е болка разпознах Тик Ток, поне такъв, какъвто беше преди. Единственото, което бе останало от него, бе една обхваната от ярост сянка. Призракът спря, увисвайки във въздуха на мястото си, въпреки че потръпваше от едва сдържано желание да се нахвърли върху Боунс.

Той от своя страна продължи да върви напред. Неволно сграбчвах дръжките на ножовете си, после ги пусках с безсилие: оръжията ми не можеха да ми помогнат срещу разярени привидения! Другите призраци постепенно престанаха да измъчват Патра и насочиха свирепите си погледи към Боунс. Той отново протегна ръка срещу тях, възпирайки ги.

— Назад!

Боунс произнесе отчетливо думата и аз почувствах във всеки звук излъчващата се от него сила. В отговор призраците взеха да отстъпват при всяка негова крачка. Скоро те напуснаха тялото на Патра, но приклекнаха заплашително на пода близо до мястото, където тя лежеше.

След няколко секунди Патра престана да се мята неистово и безбройните рани по тялото й започнаха да заздравяват. Прекрасните й черни очи взеха да се проясняват от безумния ужас, но след това се ококориха отново, когато видя кой се е надвесил над нея.

— Ти си мъртъв! — възкликна Патра, сякаш самото произнасяне на думите щеше да ги превърне в реалност. Тя понечи да се отдръпне от Боунс, но спря, като видя, че така ще се приближи към дебнещите с тихо ръмжене призраци, и се огледа за помощ.