Джоан се върна с Роджър след триседмично гостуване при близките си. Не забеляза нищо нередно чак до вечерта, когато Роджър заспа, а тя се сгуши в ръцете на съпруга си. Всички прозорци бяха затворени, за да се опазят от възстудения зимен вятър, който брулеше фермата. В неподвижния въздух на хола тя бързо долови слабата, гадно-сладникава миризма на гноясалата рана.
Месеци по-късно, затворен между стените на стаята си в лепрозариума 2 2 Болница за прокажени. — Б.ред.
, той се проклинаше, че не намаза навреме ръката си с йод. И не заради загубата на два пръста, колкото и да го потресе това. Операцията, която го лиши от половината му китка, за него си оставаше само незначителен символ на удара, отделил го от предишния живот, отсякъл го от света, сякаш самият той, Томас, беше някаква злотворна зараза. Винеше се жестоко за нехайството си, защото му отне дори последната прегръдка с Джоан.
В онази вечер стъписването й стресна и него. Преди да разбере какво я бе смутило така, тя вече стоеше и го накара също да се изправи. Вдигна ръката му към лампата, вторачи се в инфектираното петно и гласът й се накъса от гняв и тревога.
— Ох, Том… Защо никога не се грижиш за себе си?!
След това не се поколеба нито за миг. Помоли една съседка да наглежда Роджър и откара съпруга си по пътя, посипан с лек февруарски снежец, до спешното отделение на болницата. Тръгна си чак когато го настаниха в стая и насрочиха операцията.
Първоначалната диагноза гласеше „гангрена“.
Още в шест сутринта заведоха Томас за операция с пълна упойка. Опомни се три часа по-късно в болничното си легло — вече имаше два пръста по-малко. Замайването от упойката го обгръщаше в облака си и чак по пладне се усети, че Джоан я няма.
Тя не се вясна при него до края на деня. А когато дойде на следващата сутрин, изглеждаше преобразена. Кожата й бледнееше, сякаш сърцето й пращаше кръв из тялото твърде пестеливо, а черепът на челото й прозираше под кожата. Приличаше на уловено в капан животинче. Дори не погледна към протегнатата му здрава ръка. Говореше тихо и задавено, но и това й струваше усилия. Стоеше в отсрещния ъгъл на стаята, вторачила празен поглед в кишавата улица навън, докато му съобщаваше новината.
Лекарите установили, че е болен от проказа.
Зашеметен от неочакваната вест, Томас измънка:
— Що за тъпотия?
Джоан рязко се обърна към него и думите се изляха в порой:
— Я не ми се прави на глупак! Главният лекар искаше да ти каже, но аз го разубедих, за да научиш от мен. Мислех си как ще се почувстваш. Но не мога… не мога да го понеса. Болен си от проказа! Не знаеш ли какво означава това? Китките и ходилата ти ще окапят, ръцете и краката ти ще се разкривят, лицето ти ще се превърне в безформена буца! Ще имаш язви по очите, ще виждаш все по-зле. Не мога да го понеса… а ти нищо няма да усещаш, дяволите те взели! И… Заразно е!
— Заразно ли?
Той не схвана веднага чутото.
— Да! — изсъска Джоан. — Повечето хора се заразяват, защото… — за миг тя се задави със страха си, — защото са имали контакт с болни като малки. Децата са по-податливи на заразата. Роджър… Няма да рискувам… Трябва да опазя Роджър!
Тя избяга от стаята, докато Том изричаше „Да, разбира се“. Бездруго нямаше какво да й каже. Още не разбираше, не беше способен да мисли. Чак след седмици започна да проумява какво му причини яростният изблик на Джоан. И тогава просто потъна в покруса.
Само две денонощия след операцията хирурзите заявиха, че Томас може да пътува, и го насочиха към лепрозариума в Луизиана. На летището го посрещна лекар и по пътя му обясни без увъртания разни неща за болестта. Mycobacterium leprae бил открит за пръв път от Армауер Хансен през 1874 година, но изучаването на бацила непрекъснато се проваляло в два от четирите етапа на изследването, определени още от Кох: никой не можал да отгледа микроорганизма в изкуствена среда, нито да открие как се предава заразата. Но проучванията на доктор О. А. Скинснес на Хавайските острови давали надежда. 3 3 През годините след написването на тази книга има обнадеждаващи промени. Макар че не всичко за болестта е изяснено напълно, в момента проказата се смята за напълно лечима и разпространението й в света е до голяма степен предотвратено по данни на Световната здравна организация. — Б.пр.
Томас го слушаше разсеяно. Долавяше у себе си абстрактни отгласи на ужас при думата „проказа“, но те не го убеждаваха в нищо. Все едно някой го заплашваше на чужд език — усещаш враждебния тон, без да разбираш значението. Взираше се в сериозното лице на лекаря все едно отново бе изправен пред озадачаващата ярост на Джоан и не продумваше.
Читать дальше