Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Габорн дръпна Роуан — и тъкмо тогава откъм полята южно от замъка засвириха рогове.

Екът на роговете веднага беше последван от пръхтене и викове. Габорн се изкачи малко по-високо по хълма и погледна над Външната стена към загърнатите в мъгла полета. Реката се простираше на изток, с поля зад нея. Дърветата на Дънуд се виждаха на един хълм отвъд долината на юг.

В края на гората на южния хълм Габорн изведнъж забеляза движение сред мъглата: блясък на стоманени брони, остри шлемове, вдигнати във въздуха пики. Сред мъглата яздеха конници.

Пред тях тичаха хиляда върколаци, като черни сенки — подскачаха на четири крака по земята, врещяха и виеха от ужас. Върколаците отстъпваха към замъка, полузаслепени от дневната светлина.

Габорн видя един ездач, облечен в нощносинята ливрея на дома Ордън, с емблемата на зеления рицар.

Умът му не можеше да го побере — баща му щурмуваше замъка.

„Не!“ — прииска му се да извика.

Щурмът беше самоубийствен. Баща му беше взел със себе си твърде малко хора. Бяха дошли като лек ескорт — просто за украса, — не бяха подготвени за война! Нямаха нито обсадни машини, нито магьосници, нито дори балисти.

И изведнъж Габорн разбра, че това няма значение. Баща му вярваше, че той е в замък Силвареста и че замъкът е паднал. Щеше да направи всичко възможно, за да си върне сина.

Това го изпълни с вина и ужас, с мисълта, че неговата опърничавост, глупостта му изведнъж бяха поставили живота на толкова много хора пред ненужен и безсмислен риск.

Но макар бащините му войници да бяха дошли „само за украса“, съвсем не се биеха като украшения. Конете се носеха надолу по хълма, разоравайки мъглата; брадвите на ездачите бяха вдигнати високо над главите им. Габорн видя как голите върколаци бягат от рицарските брадви. Надаваха ужасени врясъци, в широко зейналите им усти лъщяха жълти зъби. Някои се обръщаха и забиваха дръжките на късите си копия в калта.

Рицарите на баща му се носеха напред на бронираните си коне, кършеха се пики, фучаха брадви, кръв, кал и козина изпълваха въздуха, заедно с воя на върколаците и писъците на умиращите.

От юг кънтяха конските копита. Стотици гласове се надигнаха в един вик, бойния вик: „Ордън, храбрият Ордън!“

В отговор откъм изток се надигна гръмовен рев. Орда главанаци се понесе по полята отвъд реката и се насочи към Дънуд от източните полета — стотина гиганти трополяха тежко, като движещи се сред мъглата хълмове.

Стражите по крепостните стени нададоха викове и роговете заехтяха да призоват на битка спящите още по наровете войници на Радж Атън. Габорн се уплаши, че Радж Атън ще изпрати своите рицари в конна атака на бойното поле. Домът Ордън разполагаше с най-много две хиляди души, освен ако баща му не беше успял да събере подкрепления от по-малките цитадели на Силвареста.

Страхът от контраатака на Радж Атън се стопи почти толкова бързо, колкото се бе пробудил. Габорн дочу викове откъм южната порта, придружени от дрънченето на веригите — бойците на Радж Атън вдигаха подвижния мост. Мъглата долу беше толкова гъста, че той не можа да види дали някой от върколаците е успял да мине по моста.

Радж Атън не можеше да контраатакува, защото не можеше да знае колко войска е довел Ордън. Ако нападнеше, можеше да попадне на засада от толкова голяма сила, че да не може да ѝ удържи. В края на краищата беше обичайна тактика да се опиташ да подмамиш защитниците на един замък навън, като създадеш лъжливо впечатление, че силите ти са недостатъчни за щурм.

Откъм изток повя противоположен вятър и мъглата се сгъсти още повече. Габорн вече не можеше да види нищо. Дори великаните се скриха в мъглата.

Но все пак се чуваше цвиленето на изплашени коне и бойните викове на дома Ордън. На хълма отвъд долината прозвучаха рогове — два къси воя и един дълъг. Заповед за прегрупиране.

— Хайде! — подкани Габорн Роуан и я хвана за ръката. Затичаха нагоре, към кралската цитадела.

В града цареше суматоха. Бойците на Радж Атън тичаха към градските стени.

Когато Габорн и Роуан стигнаха до Кралската порта, войниците вече спускаха решетката на портикула, водещ към търговския квартал. Викнаха на двамата да се махат.

От кралската цитадела се изсипаха петстотин бойци на Радж Атън и се спуснаха към Външните стени. Пред тях търчеше изплашен добитък.

В създалата се бъркотия Габорн и Роуан се провряха през портикула и се озоваха на пазара.

Пазарният площад бе незащитен. Хората на Радж Атън все още не бяха съставили план за отбрана при щурм. Нямаше войници, поставени при метателните машини. Габорн заоглежда стените и видя как десетина войници тичат към катапултите, а други се качват по кулите на всеки ъгъл на замъка — но се бяха пръснали рехаво и в действията им се долавяше хаос. Някои тичаха към Външната стена; други се опитваха да укрепят отбраната на цитаделата на Посветителите.