Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Маршал Хондлър спря. Бинесман се обърна и започна да произнася заклинание към насипа, над който се носеше миризмата на чесън. В това време маршал Хондлър се приведе към Боренсон от седлото си:

— Твоята позиция е тук, сър Боренсон. — Той кимна към вратата в укреплението вляво. — Ще воювате в група. При последното сражение халите превзеха стените за броени минути. Единственото, което ги спря, бяха храбреците, които се сражаваха рамо до рамо. Когато насреща им има повече воини, халите се объркват. Не знаеха нито кой от противниците им ще ги нападне, нито кой от тях представлява по-голяма заплаха. Когато нападнат, ще подпалите вала. Това ще ви подсигури достатъчно светлина и защита срещу халите.

— Труповете — каза Боренсон — много скоро ще задръстят пространството и ще ни лишат от възможността да се сражаваме.

— Имал съм го предвид — съгласи се Хондлър. — Вероятно ще се наложи да се оттеглите, за да имате място за сражение. При отстъплението си ще защитите Улицата на гирляндите. По нея има още три защитни вала. Разположили сме стрелци по покривите и по прозорците. Трябва да удържите халите, докато воините отстъпват.

Улицата на гирляндите прекосяваше целия остров и беше дълга около две мили. По продължение на първата половин миля от двете страни бяха наредени три-четириетажни порутени магазини. Сградите бяха толкова близо една до друга, че покривите им почти се съединяваха. По-нататък се редуваха разнебитени складове и ниски бараки.

— Последното ни средство — продължи Хондлър — са доковете, от които можем да превозим няколкостотин души. Ще задържите халите там.

Боренсон никога не бе слизал до старите докове и дори не знаеше пътя до тях, но това не го разтревожи особено. Щеше да се ориентира по отстъпващите воини. А и не се надяваше да доживее дотогава.

— Успех — пожела му Хондлър и погледна към южната кула, която се намираше на десетина разкрача. Мирима идваше към тях, след като бе приключила със стрелите. — Лейди Мирима — обърна се маршалът към нея, — качете се със стоманения си лък на третия етаж и освободете стрелеца, който е там. Предполагам, че имате желание да пазите гърба на съпруга си.

— Благодаря — отвърна Мирима.

Бинесман приключи със заклинанията и Сарка Каул погледна чародея и Хондлър.

— Сега — предложи Дните — нека обсъдим дали бихме могли да измислим как да спасим този град.

Докато Хондлър, Сарка Каул и Бинесман бързаха към старата графска кула на върха на хълма, Боренсон дълго не отдели поглед от гърба на чародея.

И въпреки че към града прииждаше безчислената орда на халите, усети в себе си искрица надежда.

До него стоеше Мирима, стиснала лъка. Хапеше нервно долната си устна и потропваше с крак, без да отрони нито дума. Боренсон знаеше, че й е неудобно да даде публичен израз на чувствата си, макар да успяваше да наваксва, когато останеха насаме. Мъжете върху стената подхванаха песен за кураж:

Мирима обви с ръка раменете му и дълго остана така. Държеше го, без да пророни дума. Накрая Боренсон прошепна:

— Обичам те. Мисля, че ми е било съдено да те обичам.

— Виж какво — отвърна Мирима. — След това сражение би могъл да ми покажеш колко ме обичаш, вместо само да ми го повтаряш.

Той не отвърна нищо. Намираше се в двореца, където бе загинал баща му, а земята се тресеше от стъпките на напредващите хали.

— Това място е добро за водене на сражение — продължи тя. — Отвсякъде сме обградени от вода. Усещаш ли силата й?

— Не — отвърна Боренсон. — Чувам плисъка на вълните в скалите и усещам във въздуха дъха на езерото. Но не усещам нищо.

— Тя ми нашепва спокойствие — каза Мирима. — Не се съпротивлявай прекалено на халите. Не заставай като стена насреща им. Ако го направиш, ще те разрушат. Бъди гъвкав като вълна. Втурни се да срещнеш яростта им и се опълчи, ако потрябва. Дръпни се назад, ако се наложи. И след това отново скочи, за да нанесеш удар.

Очите й излъчваха странна светлина.

— Ще направя всичко, на което съм способен — отвърна Боренсон, пообъркан от съветите й.

И я целуна продължително. В този момент един далекогледец извика от стената:

— Преден отряд хали атакува пред войските им! Няколкостотин на брой!

— Ела — каза Боренсон. — Ела да погледнем.

Боренсон се втурна през вратата към Улицата на гирляндите и се качи по една дървена стълба на стената. На разстояние три стъпки един от друг там стояха подредени стрелци и пехотинци. Нямаше цивилни зяпачи, които да им се пречкат, каквито очакваше да види. Хондлър им бе забранил да се мотаят наоколо.