Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

— По-добре си осведомена от мен — призна Радж Атън, докато разглеждаше картата. — Кой е военачалникът в Дворовете на прилива?

— Олмарг — отвърна Риала.

Дишането й бе учестено. Радж Атън я погледна. Когато се появи отвън, копчетата на роклята й с дълги ръкави бяха закопчани чак до врата. Сега пет от тях бяха разкопчани и почти разкриваха гърдите й.

Радж Атън се усмихна. Имаше хиляди дарове на чар и глас и малко жени можеха да му устоят дълго. Освен това беше огнетъкач и затова разполагаше със Стихията на своя властелин. Самото му присъствие разпалваше неконтролирани страсти — похот, алчност, желание за битка.

Радж Атън хвърли поглед на младата кралица. Съзнаваше, че тя не е в състояние да му устои. Комбинираното въздействие на магиите му имаше върху нея съкрушителен ефект.

Започна да си играе с нея: пристъпи по-наблизо, взе дясната й ръка, наведе се и я целуна, като не откъсваше поглед от нея, освен за един миг, в който погледна към оголената й плът.

Реакцията й напълно го удовлетвори. Само при докосването му Риала Лоуикър се задъха. Ноздрите й се разшириха, а докато целуваше ръката й, тя притвори очи. Щом погледна към деколтето й, цялото й тяло потръпна в екстаз.

Знаеше, че е негова, стига да я пожелае.

— Преди колко време нападна Дворовете на прилива Олмарг? — попита той.

— Трябваше да доплува призори — отвърна тя, — съгласно разпореждането на крал Андърс от Кроудън.

— Но Дворовете на прилива са отлично укрепени. Сигурна ли си, че Олмарг може да ги превземе?

Риала се задъхваше, омаяна от неговите магии.

— Той беше… моите информатори ми докладваха, че Габорн Вал Ордън е заминал да се сражава с халите в подземния свят и е наредил на всички свои воини да пристигнат тук. Бреговете са оставени без защита.

— И какви са ти плановете? — попита я Радж Атън. — Картата ти показва, че от север препускат лордове в подкрепа на Карис. Ще се сражаваш ли с тях?

Той задържа ръката й и Риала Лоуикър стисна неговата в отговор: не искаше да го пусне.

— Докато не узная какви са твоите планове и тези на Андърс, не мога да реша.

— Защо Андърс? — попита Радж Атън.

— Много е потаен — непрекъснато крои някакви заговори.

— И ти не го харесваш?

— Страхувах се да застана срещу Габорн след онова, което той стори на баща ми. Писах на крал Андърс, че сделките на баща ми са умрели заедно с него. В отговор неговите пратеници го обявиха за новия Земен крал. Той твърди, че Габорн е изгубил силата си и Земята го е призовала вместо него.

Радж Атън се засмя с пълен глас.

— Първо обяви, че Габорн не е никакъв Земен крал, а сега твърди, че Габорн е Земен крал, но той е по-добър от него?

— Според мен — отвърна Риала, — когато един мъж не знае коя от предпочитаните си лъжи да избере, причината за това е, че е скаран с истината. Запомни ми думите: в Роуфхейвън няма по-опасен човек от крал Андърс.

— Аз съм в Роуфхейвън — отвърна Радж Атън; продължаваше да държи ръката й.

— Гарантираш ли, че си по-опасен от него? — подразни го тя.

Очите й излъчваха страст и предизвикателство, и похот. Радж Атън реши, че харесва тази жена. Дързостта й бе съчетана с предпазливост, а усещаше в нея и жилка на лукавство и жестокост.

Радж Атън протегна дясната си ръка и погали кестенявата й коса. Риала притвори очи, сграбчи ръката му и я притисна до бузата си.

В никакъв случай не беше красива, но в този момент Радж Атън усети някаква пълнота. Толкова много дарове на издръжливост му бяха прехвърлени, че имаше усещането, че от всяка негова пора струи светлина и живот. Ако не посееше много скоро семето си в някоя жена, желанието да го направи щеше да се превърне в истинско мъчение.

— Нека северните лордове пристигнат в Карис — предложи Радж Атън. — Градът е незащитим и ще загинат заедно, като оставят Северен и Западен Роуфхейвън уязвими за нападение. Оруин, Флийдс, а дори и Южен Кроудън могат да станат наши заедно с Мистария и Хиърдън. Междувременно ти предлагам да изчакаш с армията си тук, а аз ще изчакам с моята по хълмовете на запад, докато халите приключат с Карис. Така те ще се напъхат срещу езерото. Едва тогава ще тръгнем и ще прогоним халите обратно в подземния свят.

Радж Атън не отделяше поглед от нея. Риала пристъпи към него.

— Мислиш, че ще успеем да го направим само с триста хиляди души?

— Халите — отвърна Радж Атън — лесно изпадат в паника, когато останат без водачи. Объркват се. А съм си донесъл от Мейгаса и някои изненади, които дори халите не са виждали. Убия ли техните зли магесници, нашите мъже лесно ще им вземат страха.