Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

В този момент една огромна оръженоска, изглежда, ги надуши. Отдели се от редицата и се спусна с огромна скорост с бясно размахващи се сетивни пипала. Боренсон моментално прецени, че конете не биха могли да я надбягат.

Никога не бе виждал хала да препуска с такава скорост.

— Стреляй! — изкрещя Боренсон и измъкна бойния чук от калъфа.

Чудовището се спусна към Мирима. Беше над двайсет стъпки високо, а с огромната си уста спокойно можеше да налапа кон. Огнени руни блещукаха върху оръжието му като призрачни пламъчета над блатата във Фенрейвън. Халата изсъска.

Мирима дръпна юздите на черния жребец и опъна лъка си, докато оръженоската връхлиташе насреща й. Но конят присви уши, очите му се разшириха от ужас и той заотстъпва назад.

Боренсон възви коня си към чудовището, нададе боен вик и атакува.

Тъкмо връхлиташе върху чудовището, когато тъмната стрела изсвистя над главата му и изчезна в сладкия триъгълник на халата. Десните й крака се извиха на една страна и тя се плъзна върху пепелта, след което преплете крака, докато се опитваше да запази равновесие. Стрелата бе попаднала в мозъка й, но не я бе убила на място.

— Бягай! — викна Боренсон и се обърна да види къде е Мирима.

Тя пришпорваше коня и се отдалечаваше от редиците на халите.

Ранената хала се опита да се изправи — без успех — и в същия момент други две се отделиха от ордата.

Боренсон заби пети в хълбоците на коня си и той препусна в галоп през овъгленото поле. Мирима яздеше пред него, а най-отпред конят на Сарка Каул препускаше като вятъра. Боренсон погледна през рамо. Ранената хала се въртеше като пумпал на едно място, а другите две препускаха след него.

Вече го застигаха.

Боренсон теглеше вързаната на въже кобила. Мина му през ума да среже въжето. Ако не друго, кобилата можеше да послужи като примамка за халите.

Погледна напред към Мирима. Тя измъкваше нова стрела от колчана и се опитваше да я нагласи.

Халите го настигаха. Усещаше дишането им все по-близо; тежките им стъпки тресяха земята. В Карис бе взел един дар на метаболизъм, а през последните дни облекчителите му бяха прехвърлили още, но все пак се движеше по-бавно от халите. Не смееше да се изправи срещу тях само с бойния си чук.

Погледна напред.

Мирима се отдалечаваше през сиво-кафявото поле. Сарка Каул продължаваше да е най-отпред. Облаците пушек мятаха плътна сянка и те сякаш препускаха под бурята. Изпод копитата на коня на Мирима полетяха буци пръст и той прескочи обгорелия ствол на рухнал дъб. Захапала поводите, Мирима опъна лъка.

Боренсон пришпори коня, за да го накара да препуска още по-бързо, и стисна здраво бойния чук. С толкова малко дарове едва ли би му свършил много работа, но беше всичко, с което разполагаше.

Чуваше приближаващите се хали, усещаше връхлитащите им тела. Чудовищата бяха по-тежки от слон. Съскането им беше оглушително.

Веднъж, още момче, беше отишъл в корабостроителниците на северния бряг на Туин, където правеха корабите на крал Ордън. Щяха да монтират огромна стенобойна машина на един кораб. Беше по-висока от централната мачта. Корабостроителите разправяха, че по-голямата й част ще е скрита в корпуса на малък бързоподвижен кораб, построен специално да обезврежда големите тежковъоръжени „плуващи дворци“ на Туум. Той беше присъствал на спускането на току-що излятата стенобойна машина в рова с мазна течност. Когато докосна повърхността й, машината засъска като хилядоглава змия и въздухът се изпълни с фучаща пара.

Съскането на догонващите го хали върна този спомен.

„Какво ли не бих дал за едно добро копие!“, мина му през ума.

Дочу резкия вик на Мирима и погледна напред. Беше обърнала коня си и препускаше към него.

— Внимавай! — изкрещя тя.

Боренсон пусна юздите на бялата кобила и тя препусна наляво. За да не се сблъскат с Мирима, той пришпори жребеца си вдясно.

Мирима профуча между тях с приведена глава: атакуваше халите, които се сепнаха от неочакваното й нападение.

Тази отпред се плъзна, опитвайки се да спре, и пипалата й се размятаха тревожно. Изпод краката й изригнаха облаци прахоляк и тя вдигна пръта си, за да промуши коня на Мирима. Дългото черно острие отрази далечните червени пожари. Втората хала не можа да спре и се блъсна в задните й крака, от което се паникьоса.

Мирима за малко да се блъсне в преплелата се двойка, но успя да пусне стрелата. Тя бръмна към предната хала и с тъп звук прониза сладкия й триъгълник.