Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Чудовището се метна почти отвесно нагоре, размахало задните си крака, сякаш се опитваше да побегне, преметна се във въздуха и се пльосна с главата надолу на земята.

Рухналата хала не се надигна повече. Остана да лежи с лице, заровено в пепелта, подритвайки безпомощно със задните си крака.

Остана само едната хала. Боренсон изви коня си и застана насреща й.

Тя не помръдваше от мястото си. Мирима препусна зад нея и огромната оръженоска се извъртя натам. В същия миг Боренсон я нападна и халата изви глава, за да прецени голяма ли е опасността. Сарка Каул набра смелост и препусна да им помогне.

Чудовището се отпусна на задните си крака и вдигна предните, сякаш загубило самообладание. Двама от спътниците му бяха мъртви, а то не беше наясно кой е по-голямата заплаха — Боренсон, Мирима или Сарка Каул.

— Двеста крачки! — изкрещя отдалеч Мирима.

Беше се отдалечила на приблизително такова разстояние от халата и сега извади стрела от колчана си. Боренсон се сети какво възнамерява да направи.

Ейвран им беше казала, че „зрението“ на халите стига до двеста разкрача. На такова разстояние халата ги надушваше, но не ги „виждаше“ ясно. Боренсон също се отдалечи отвъд „зрителната“ граница, докато Сарка Каул препускаше към халата, отвличайки вниманието й.

Мирима вдигна големия стоманен лък и нагласи стрелата. От такова разстояние почти не се надяваше да улучи чудовището в сладкия триъгълник. Боренсон дори се съмняваше, че ще може да пробие кожата на халата, независимо колко остър е върхът на стрелата.

Стрелата се извиси в дъга и се заби в хълбока на халата.

Чудовището изръмжа и подскочи във въздуха, след това проточи глава, захапа стрелата и се опита да я измъкне. Но напразно. Не можеше да изтегли забилия се под кожата връх на стрелата, без да си причини още по-големи поразии.

Халата изсъска и се завъртя в кръг, търсейки да открие нападателя си. На Боренсон му заприлича на ранена мечка, която се опитва да захапе наобиколилите я ловни кучета. Изглеждаше объркана и безпомощна.

„И защо не?“ — запита се той. Във всички досегашни битки срещу халите бяха заставали воини с обикновени лъкове и бойни чукове. Никога не им се бе налагало да се справят с лъковете от кована стомана на Силвареста. Насреща им никога не се бяха изправяли стрелящи от конски гърбове воини на разстояние отвъд границите на „зрението“ им.

Халата се завъртя в кръг. Ръмжеше и размахваше острите си нокти във въздуха, като полюшваше бясно пипала, опитвайки се да надуши неприятеля.

— Тръгвайте! — извика Мирима. — Идвам след вас.

Изобщо не се надяваше да убие и тази хала, а само да я забави, докато успеят да се отдалечат. Сарка Каул обърна коня си и препусна към пътя. Боренсон се спусна да настигне бялата кобила, докато Мирима обикаляше халата откъм подветрената страна зад рухналата й спътница.

Беше нагласила нова стрела на тетивата.

Боренсон приближи кобилата, заговори й успокояващо и хвана юздите. Тя го погледна ужасена, присвила уши назад, и се задърпа от уплаха.

— Всичко е наред — успокои я той. — Няма да те оставя на халите.

Потупа я по гърба и чу халата да надава яростен вой. Погледна назад.

Мирима нападаше ранения звяр, като заобикаляше трупа на мъртвата хала. Беше на по-малко от стотина крачки от чудовището.

Зави на север и халата я надуши и подскочи светкавично напред, вдигнала гигантското острие във въздуха. Изправи се на задните си крака, разтворила огромна паст.

Мирима пусна стрелата към устата й, опитвайки се да улучи мекото на небцето й. След това смуши коня в слабините и препусна към Боренсон.

Огромната оръженоска изсъска, обезумяла от ярост, и се втурна след нея. Продължи да съска освирепяло, докато я преследваше, и Боренсон ужасен си даде сметка, че Мирима не е улучила.

Препускайки, тя приготвяше нова стрела.

Чудовището почти я настигаше въпреки стърчащата от крака му стрела. Яростта сякаш му вливаше допълнителна сила и то всеки миг щеше да разкъса Мирима на парчета.

Боренсон изкрещя, заби пети в хълбоците на коня и препусна право срещу Мирима. Разстоянието между двамата бързо се стопяваше и той вече виждаше бялото на разширените й от ужас очи. Черната й коса се развяваше зад нея.

В следващия миг тя профуча край него и Боренсон се оказа лице в лице срещу халата. Тя спря, изпързаля се и дръпна инстинктивно глава назад, очаквайки удара му. Но Боренсон не разполагаше с подходящо оръжие, така че изви коня наляво и препусна.