Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

— Вие… приближени ли сте на краля?

Според обичая само роднина или близък приятел на краля имаше право да отнесе кралско послание в Инкара.

— В продължение на много години бях негов телохранител — обясни Боренсон. — Той няма нито баща, нито майка, нито братя или сестри. Аз съм най-близкият му приятел.

— Но си тук по негова заповед? — запита Кралят на бурите. Недопустимо беше слуга да носи послание.

— Не — каза Боренсон. — Освободен съм от служба при него. Аз съм Рицар на справедливостта и пристигам като негов приятел, а не като негов слуга.

Зандарос прошепна:

— А ако не може да се направи изключение от нашия закон? Готови ли сте да умрете?

Боренсон очакваше този въпрос.

— Ако възнамерявате да ме убиете — заяви той, — бих помолил само за едно благодеяние: първо да ми позволите да предам посланието.

Кралят се замисли за момент, после все така тихо прошепна:

— Приемам. Жертваш живота си, както и този на съпругата си. Ще постъпя така, както намеря за правилно. Предай ми посланието си.

Боренсон не се изненада от подобна демонстрация на сила.

— Милорд — започна той, — в Мистария се въздигна Земен крал в лицето на Габорн Вал Ордън. А срещу него вдигнаха ръка други крале: Радж Атън от Индопал, Лоуикър от Белдинук и Андърс от Южен Кроудън. Габорн отблъсна тези врагове, но е обезпокоен от много по-голяма заплаха. Дори в момента той се сражава с халите, които са напаст за Карис. Вие сте виждали как падат звездите нощем и колко огромно изгрява слънцето на хоризонта. Знаете, че сме изложени на огромна опасност. Дълбоко под земята халите са създали магически руни — Печата на небето и Печата на пъкъла. Съединявайки тези руни с Печата на разрухата, халите ще опустошат целия свят. Габорн би желал да загърби старите вражди и ви моли да се съюзите с него в битката му срещу халите.

Крал Зандарос дълго остана замислен, след което посочи към гърдите на Боренсон.

— Колко хали е убил твоят крал?

— Около седемдесет хиляди нападнаха Карис. Когато видях Габорн за последен път, неговите рицари ги бяха подгонили из равнините на Мистария. Бих казал, че е убил най-малко трийсет процента от тях. Тези, които оцеляха, изглеждаха… изтощени и укротени. Не се съмнявам, че той ще погуби всички до крак.

— Унищожил е двайсет хиляди хали? — попита Зандарос с нескрито съмнение.

Боренсон чу възбуден шепот зад краля, последван от възклицания от изумление. Кралете и съветниците заспориха на висок глас, а двама от тях започнаха да сочат гневно на север. Кралят на бурите ги накара да млъкнат с груба дума и махване с ръка.

— Така значи — прошепна Зандарос. — Твоят крал моли за мир и иска помощ от Инкара. Наистина трябва да се е отчаял.

— Не само отчаянието го кара да постъпи така — продължи Боренсон. — Той не е като другите крале. Не той е правил старите закони. И не иска да гледа на Инкара като на свой неприятел. Той се счита призван да защитава всички народи през тъмните времена, които настъпват.

При тези думи крал Зандарос се засмя безрадостно.

— Инкарците харесват тъмните времена.

Пристъпи и седна на един камък близо до Мирима. След това даде знак на Боренсон да седне до него.

— Ела, разкажи ми още за този твой Земен крал. Колко дара има той?

Боренсон приседна малко встрани от него.

— Габорн има малко дарове, ваше величество. Той не обича да измъчва хората със силари. Вече няма нито един на чар и на глас. Само по няколко на мускул, гъвкавост, издръжливост и метаболизъм.

— Чувам, че Радж Атън е взел хиляди дарове. Тогава Габорн как смята да се изправи срещу него?

— Той разчита на Земната енергия да го защити — отвърна Боренсон. — И на своя разум.

— И казваш, че този твой крал ще защити и нас?

— Ще го направи — потвърди Боренсон.

Зад гърба на Краля на бурите се чу насмешливо покашляне, а един от благородниците избухна в яростни оскърбления. Но Кралят на бурите запази спокойствие. Взря се дълбоко в очите на Боренсон, а след това погледна към Мирима.

— А ти съгласна ли си?

— Съгласна съм, ваше величество — прошепна Мирима.

Старият крал задържа продължително поглед върху нея и помириса въздуха.

— Ти не си слуга на никакъв Земен крал — рече накрая. — Поне в това съм сигурен.

Мирима кимна, сякаш приемаше думите му като комплимент.

— А каква е останалата част от посланието ти? — попита кралят. — Разбирам, че търсите някого?

— Габорн се нуждае от помощта на Дайлан Чука, за когото знаем, че е тук в Инкара.