Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

— Тези, които ще ме последват — продължи с нетърпящ възражения глас Габорн, — са трима: магът Бинесман, неговият вайлд и детето Ейвран.

Възклицания на изумление преминаха през тълпата, а Йоме изхълца. Призля й. Надяваше се да придружи Габорн и дори се беше осмелила да си представи, че е начело на армия от поне няколкостотин воини.

Някои от владетелите замърмориха недоволно. Видът им недвусмислено подсказваше, че ще се отправят към подземния свят въпреки заповедите на Габорн.

Сър Райън Макким от Флийдс се провикна с цяло гърло:

— Стига сте дрънкали, всички до един, или ще си събирате зъбите по земята! Дори този мъж да беше най-обикновен крал, би трябвало да му отдадете заслужено уважение. Нима не е толкова по-достойно за уважение решението на Земния крал?

Габорн се усмихна с благодарност на сър Макким и добави:

— Не със силата на оръжието ще си проправим път към трона на свирепата кралица. Бинесман, Ейвран и аз сме под закрилата на Земята. Мисля, че дори само това е достатъчно да си проправим път към подземния свят. И макар с радост да бих взел цяла армия, убеден съм, че всички ще загинат до крак.

В този момент Йоме забеляза увереността му да се стопява. Лицето на Габорн пребледня, сякаш той гледаше смъртта право в очите, и тя си даде сметка, че действително предстои безжалостна битка.

— Ваше величество — обърна се към Габорн Върховният маршал Хондлър, — вчера заявихте, че съдбата на света зависи от изхода на предстоящата битка. Ако не унищожим халите…

— Не тръгваме да унищожаваме хали… — прекъсна го Бинесман. — Никога не съм имал подобно намерение. Земята кърви от болезнена и дълбока рана. Длъжни сме да изцерим раните й, ако можем. Според мен, за да го постигнем, трябва да разрушим трите руни и техния създател. Може да се наложи да унищожим само една хала…

— Да — атакува Хондлър, — трябва да унищожите една хала, но без съмнение ще ви се наложи да се изправите срещу хиляди други, за да си проправите път до леговището й. Никой никога не е прониквал толкова надълбоко в подземния свят. Ако предположенията ми не ме лъжат, това е древно свърталище в най-отдалечените земни дълбини. Самият аз съм предприемал на два пъти подобно рисковано пътешествие в подземния свят, но никога не съм стигал толкова далеч.

Той преглътна и огледа тунела. Всички воини се умълчаха. Огънят гаснеше и нощта се спусна в пещерата още по-мрачна и дълбока. Звездната светлина отвън само сгъстяваше сенките върху лицата.

— Нашите предци някога са преследвали халите в далечните дълбини. Но не са се осмелявали да достигнат дълбоките леговища, където земята те изгаря, ако я пипнеш, и въздухът е толкова плътен, че можеш да го режеш с нож. Древните книги ги наричат Безкрайния развъдник, защото тунелите никога не свършват, а всяко леговище на хали е като кошер със стотици и хиляди воини, които пазят свърталищата им.

— Да, но великите печати не са в близост до свърталищата! — извика Ейвран. — Те са близо до Леговището на костите.

— Значи — продължи Върховният маршал Хондлър — вие потегляте като убийци, а не като армия. И все пак, ваше величество, почтително смея да заявя, че аз или Ленгли бихме били от огромна полза и при подобно начинание…

Габорн изгледа спокойно Хондлър, после очите му зашариха из пещерата.

— Предстоят велики дела — подхвана той, — повече на брой, отколкото има хора, които да ги извършат. В настъпващите битки всеки от вас трябва да се прояви като герой. Усещам опасностите да настъпват от всички страни. — Той се вторачи в пода, сякаш надничаше в земните дълбини. Капки пот оросиха челото му. — Първият враг ще удари Хиърдън, на хиляда мили на север оттук, след две денонощия. Дори да можех да изпратя армия да подкрепи Хиърдън, това няма да помогне. Земята ми заповядва да предупредя хората там да се скрият — да търсят убежище под земята.

От тълпата се надигна шепот на изумление, защото думите на Габорн бяха наистина странни.

— Да се крият под земята като къртици? — изтърси някой.

Но колкото и странно да звучеше, съветът на един Земен крал не биваше да се пренебрегва.

— Следващия ден на свечеряване — продължи Габорн — битката ще наближи нашия дом. Щом толкова много ви се воюва, ще се навоювате… та и отгоре. Защото войната настъпва, при това война с враг, който не жали нито жените, нито децата.

Той скочи върху един голям камък, за да вижда над тълпата, и извика:

— Пратете вестители из цяла Мистария: кажете на всички, които могат, да се съберат в Карис. Нужен ни е всеки, който може да ходи, всяка жена, която може да държи лък, всяко дете над десет години, което е готово да погледне смъртта в очите. Искам всички да се съберат върху стените на замъка. По залез-слънце на третия ден втвърдете сърцата си и надуйте бойните рогове. Трябва да ударите, и да ударите безжалостно. Враговете ни не знаят милост и пощада и ако се провалим, това ще бъде краят на човечеството!