Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Йоме не можеше да допусне, че Шемоаз вярва на тези приказки, но не можеше да откаже такова благодеяние на момичето. Ако я оставеше да поспи под розите, това нямаше да навреди, щеше само да накара Шемоаз да обича бебето си по-силно.

— Ще се върнеш тук по залез — каза Йоме. — И можеш да останеш чак до мръкване. Ако Дрейс може да дойде при теб, ще го направи тогава. Но сега трябва да говоря с краля.

Йоме отиде със своята Дева на честта, за да видят убиеца на Дрейс. Мълчаливата, но неизбежна Дни я следваше по петите.

Завариха търговеца на подправки окован в тъмницата под Войнишката цитадела — единствен обитател на това зловещо място. От каменните стени висяха железни вериги и клетки и цялата тъмница вонеше на древна смърт. По пода и стените пълзяха огромни буболечки. В отсрещния край на тъмницата имаше една грамадна дупка, така нареченият „ублиет“ [1] Яма на забравата, най-тайната част на средновековните затвори. — Б.пр. , където се държаха най-опасните затворници. Стените на дупката бяха оцапани с урина и фекалии, защото осъдените да обитават ужасната яма живееха сред мръсотията, хвърляна отгоре от тъмничарите.

Убиецът на Дрейс беше окован за ръцете и краката за един пилон. Беше млад мъж, към двадесет и две годишен.

Очите му бяха тъмни като на Йоме, но кожата му бе по-кафява. Миришеше силно на анасон, на къри, на чесън и зехтин, като всички свои сънародници. Беше само по долни гащи. Двата му крака бяха счупени. Кървави мехури покриваха лицето и ребрата му. Някой беше отхапал къс месо от рамото му. Но щеше да живее.

По тънките му ребра се виждаха руни на сила, жигосани в плътта, като бели белези на около длан разстояние до всеки хълбок. Пет руни на мускул, три на обаяние, една на жизненост, една на ум, една на метаболизъм, една на слух, две на зрение.

Никой търговец в Хиърдън не носеше толкова руни на силата. Този човек беше войник, професионален убиец. Йоме бе убедена в това.

Но убежденията не са доказателство. На юг, където се вадеше кървавият метал, търговците можеха по-лесно да купуват скъпите изделия и след това да изкупуват дарове от бедните.

Макар Йоме да се съмняваше, че този човек е търговец, изобилието на неговите дарове само по себе си не можеше да го осъди.

Шемоаз се взря дълбоко в очите на затворника, после го зашлеви през лицето — само веднъж.

След това двете отидоха в кралската цитадела.

Крал Силвареста беше в залата за неофициални аудиенции на първия етаж. Седеше на една скамейка в ъгъла и разговаряше тихо с майката на Йоме, с много строгия канцлер Родерман и с уплашения Главен майстор на гилдията Холикс.

Слугите бяха разхвърляли по дъските на пода свежи стръкове папур, смесени с маточина и див джоджен. До празната камина клечаха три големи кучета. Едно момиче чистеше неизползваните ръжени и лопати. Дни на Йоме веднага прекоси залата и застана до Дните на краля и на кралицата.

Щом Йоме пристъпи в залата, баща ѝ вдигна очи и я погледна изчаквателно. Силвареста не беше суетен човек. Не носеше корона и единственият му пръстен беше този с печата, който държеше на верижка на шията си. Предпочиташе да го наричат „лорд“ вместо крал. Но беше достатъчно човек само да види сивите му очи, за да разбере, че е крал.

Главният майстор Холикс обаче беше друг случай. Беше облечен пищно — риза с богато набрани ръкави, двуцветен клин, елек и пелерина с капюшон — всичко това в пъстра дъга от взаимно допълващи се цветове. Беше Майстор на гилдията на бояджиите и облеклото му изтъкваше качеството на стоката му. Под цялата тази безвкусна пъстрота на облеклото Холикс не беше лош човек. Проявяваше необичайно благоразумие и можеше дори да мине за симпатичен, стига неприлично дългите черни косми на носа му да не оформяха половината му мустаци.

— А — каза крал Силвареста, щом видя Йоме — помислих, че е някой друг. Да си виждала горяните тази сутрин? Бяха ли на двора?

— Не, милорд — отговори Йоме.

При този отговор кралят кимна умислено, а после се обърна към Шемоаз.

— Моите съболезнования. Тъжен ден е този за всички нас. Вашият годеник будеше възхищение… обещаващ войник.

Шемоаз кимна и лицето ѝ изведнъж отново пребледня. Тя приклекна в реверанс.

— Благодаря ви, милорд.

— Няма да позволите този убиец да излезе на свобода, нали? — попита Йоме. — Вече трябваше да са го убили!

— Вижте — с тънък и висок глас заговори Холикс, — много бързо стигате до заключения. Нямате доказателство, че това е било нещо друго освен нещастна пиянска свада!