Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Веднъж тя беше разказала на Йоме как нейният братовчед, „младия Атън“, тогава на осем години, посетил цитаделата на баща ѝ. Бащата на Венета устроил в чест на момчето пир и поканил всички командири на Кралската гвардия, разни съветници и изтъкнати търговци. Когато масите се отрупали с печени пауни, баници и вино, бащата на Венета поканил младия Радж Атън да изрече слово. Момчето станало, обърнало се към бащата на Венета и попитало: „Този пир в моя чест ли е, дар за мен ли е?“

Бащата на Венета отговорил, „Да, той изцяло е в твоя чест.“

Тогава момчето посочило с широк жест стотината гости в залата и казало: „Щом този пир е мой, тогава изгонете тези хора. Не искам да ядат вечерята ми.“

Слисани и разгневени, гостите напуснали, а момчето останало с повече храна, отколкото би могло да изяде за цяла година.

Майката на Йоме казваше, че ако баща ѝ бил по-благоразумен, трябвало да пререже гърлото на ненаситното момче още тогава.

Години наред Венета се беше опитвала да убеди крал Силвареста в необходимостта да нанесе първия удар, като съкруши Радж Атън още докато е млад. Кой знае защо, бащата на Йоме така и не можа да повярва, че момчето ще завладее всичките двадесет и две кралства на Индопал.

Сега Йоме попита баща си:

— Все пак ще осъдиш на смърт този шпионин, нали? Длъжен си да въздадеш правосъдие.

— Ще въздам правосъдие — отвърна крал Силвареста. — Радж Атън ще плати скъпо. Но рицаря няма да убия.

Холикс въздъхна облекчено.

Йоме сигурно беше посърнала, защото баща ѝ побърза да добави:

— Твоето идеалистично решение на въпроса е похвално, но едва ли е практично. Не можем да екзекутираме шпионина. Така че ще го задържа за откуп.

— Откуп? — възкликна Холикс. — Радж Атън изобщо няма да признае, че този шпионин е негов човек!

Йоме се усмихна — Холикс най-после признаваше, че мъжът е шпионин.

— Разбира се, че няма — каза крал Силвареста. — Но индопалските търговци твърдят, че е техен човек. Те ще платят откупа, за да спасят панаира. Това е обичайна практика в Индопал. Там казват, че селянинът рядко ходи на пазар, без да се върне вкъщи и да види, че съседите са взели свинете му за заложници.

— А как можете да сте сигурен, че ще платят? — попита Йоме.

— Защото търговците искат да спасят панаира. И защото, убеден съм, Радж Атън е скрил свои войници в Дънуд и очаква сведенията, които ще му донесе този човек. Поне неколцина от тези търговци трябва да знаят това — точно затова толкова настояват той да бъде освободен — така че бързо ще откупят шпионина, стига да успеем да измъкнем от него признание.

— А защо подозирате, че в Дънуд се крият войници? — попита Холикс.

— Защото преди няколко дни изпратих петима горяни в лесовете, за да намерят леговищата на най-големите глигани преди лова идущата седмица. Трябваше да се върнат и да ми докладват още вчера. Никой не се върна. Петима мъже. Ако беше един, щях да предположа, че е нещастен случай. Но тези мъже бяха надеждни. Нищо не би могло да ги накара да не се подчинят на заповедта ми. Те или са пленени, или са убити. Изпратих съгледвачи, които да потвърдят опасенията ми, но се опасявам, че вече знам какво ще намерят.

Лицето на Холикс пребледня.

— Така че в Дънуд се крият войници на Радж Атън и те трябва да нападнат в следващите три дни — преди да започне ловът, иначе ще бъдат разкрити. — Крал Силвареста хвана ръце зад гърба си и закрачи към камината.

— Голяма ли ще е битката, милорд? — попита Холикс.

Силвареста поклати глава.

— Съмнявам се. Толкова късно преди зимата е възможно само предвоенно маневриране. Мисля, че имаме работа само с банда наемни убийци. Ще ударят или цитаделата на Посветителите, с цел да ме омаломощят, или самата кралска фамилия.

— Но какво ще стане с нас, търговците? — попита уплашено Холикс. — Могат ли също толкова лесно да ударят и нашите имения? Ами че то, май никой не е в безопасност!

Идеята, че Радж Атън ще удари заможното градско съсловие, изглеждаше нелепа.

Крал Силвареста се засмя.

— Приятелю, залости вратите си тази нощ и няма от какво да се боиш. Но в момента ми е нужен твоят съвет. Трябва да определим цена за откупа на този „търговец“. Колко щети можем да кажем, че е причинил на краля?

— Аз бих казал, ами… хиляда сребърни сокола — предпазливо отвърна Холикс.

Йоме бе слушала баща си внимателно; следеше съображенията му и те ѝ се сториха едновременно безпогрешни и будещи гняв.

— Не ми харесва идеята да връщаме този шпионин за откуп. Това е… като поражение. Вие определено не отчитате чувствата на Шемоаз. Нейният годеник е убит!