Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

— А какво става през зимата?

Бинесман му отвърна с усмивка.

— Няма да говорим за това сега.

Габорн избра един въпрос, който го вълнуваше повече.

— Защо Радж Атън не можеше да ме види? Той мислеше, че над мен е хвърлено заклинание.

Бинесман се изкиска.

— В градината ми, когато Земята изписа руна на челото ти, това беше символ на сила, който аз, в своята немощ, не бих се осмелил да опитам. Сега ти си невидим, Габорн — невидим си поне за своите врагове. Онези, които служат на Огъня, не могат да те видят, но вместо теб виждат любовта ти към земята. Колкото повече се приближават към теб, толкова по-силно им влияе заклинанието. Удивен съм, че Радж Атън изобщо разбра, че си на поляната. Огънят може да му е дал такава сила. Тогава не го осъзнах, но сега го разбирам.

Габорн се замисли над това.

— Но не можеш да разчиташ на голяма сигурност с този дар на невидимост — каза Бинесман. — Много зли хора могат да ти навредят, хора, които не служат на Огъня. А някои особено могъщи огнетъкачи могат да разкъсат прикритието ти, ако те доближат.

Габорн си спомни огнетъкачката в замък Силвареста, как го беше изгледала познаващо, сякаш ѝ беше заклет враг.

— Разбирам… — прошепна той. — Разбирам защо Радж Атън не може да ме види. Но защо аз не можех да го видя?

— Какво? — Веждите на Бинесман подскочиха от изненада.

— Виждал съм лицето му преди, в замъка. Знам шлема му, бронята му. Но тази нощ лицето му беше скрито от мен, тъй както моето от него. Гледах в него и виждах… множество от хора, всички се кланяха като пред божество. Хора в пламъци.

Бинесман се изсмя — дълго и силно.

— Може би си се вглеждал твърде надълбоко. Кажи ми, какво мислеше, когато се появи това видение?

— Просто исках да го видя какъвто е, под всички тези негови дарове на обаяние.

— Нека ти разкажа една история — каза Бинесман. — Преди много години моят учител беше Земен пазител, който служеше на животните в гората — на елените, птиците и така нататък. Те идваха при него и той ги хранеше или лекуваше, според нуждата. Когато го попитах как разбира от какво имат нужда, той като че ли се изненада. „Можеш да го видиш в очите им“, ми каза. Сякаш това беше целият отговор. После ме изгони, защото смяташе, че не съм пригоден за Земен пазител.

— Виждаш ли, Габорн — продължи чародеят, — той притежаваше дара на Земния взор, да се вглежда в сърцата на тварите и да отгатва какво искат, от какво се нуждаят или какво обичат. Никога не съм имал тая дарба. Не мога да ти кажа как да я използваш, как действа тя. Повярвай ми, бих искал да имам твоята дарба.

— Но аз нямам такава дарба — възрази Габорн. — Не виждам в твоето сърце, нито в това на Йоме.

— Но ти беше на място с голяма земна сила — каза Бинесман. — Ти имаш дарбата, макар и да не знаеш как да я използваш. Проучи я в собствения си ум. Упражнявай я. Ще те споходи, след време.

Габорн се зачуди. Магьосниците често казваха, че трябва да „проучват нещата“.

— Сега обаче имаш по-голям дълг — каза Бинесман. — Както Ерден Геборен е избирал верни хора, за да се сражават на негова страна, така и ти трябва да започнеш да избираш свои следовници. Това е ужасно тежка отговорност. Онези, които избереш, ще бъдат обвързани с теб.

— Знам — каза Габорн.

Беше слушал легендите как Ерден Геборен избирал онези, които се сражавали на негова страна, и винаги знаел сърцата им, знаел кога ще се изправят пред смъртна опасност, така че оттогава те никога не се сражавали сами.

— Трябва да започнеш да избираш — замислено промълви Бинесман, зареял поглед над тъмните полета.

Габорн изгледа учудено стареца.

— Ти никога не си имал нужда от дара на Земния взор, нали? Други Земни пазители могат да служат на полските мишки и змиите — но Земята ти е заповядала да служиш на човека … в тъмното време, което идва.

Бинесман се вкочани и го погледна.

— Моля те никога повече да не изричаш тази мисъл на глас. Радж Атън не е единственият владетел, който би се опитал да ми отнеме живота, ако предположи какво знаеш.

— Никога — каза Габорн. — Никога няма да я изрека.

— Може би старият ми учител беше прав — каза Бинесман. — Може би не служа добре на Земята…

Габорн разбра, че мисли за изгубения си вайлд.

— Загубихме ли го? Унищожено ли е?

— То е от земята. Едно падане няма да го убие. Но все пак… безпокоя се за това същество. То дойде съвсем голо от земята. Нищо не знае, ще се загуби без мен… Кой ще го учи и гледа?… А е по-силно, отколкото човек може да си представи. Земната кръв тече в жилите му.