Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

— Толкова ли си непохватен? — попита сърдито Радж Атън.

Бинесман го погледна предпазливо.

— Никак не е лесно да извлечеш един вайлд от земята. Съществото си има свой разум и познава враговете на Земята по-добре от мен. Може би спешни дела са го призовали на друго място.

Бинесман вдигна ръка към коня на Радж Атън. Трите останали коня реагираха, като пристъпиха едновременно към него, а Джюрийм трябваше да поупорства, за да задържи своя да не тръгне напред.

— Какво правиш? — попита Радж Атън.

— Вече става късно — отговори Бинесман. — Време е очите на враговете на Земята да отпочинат. И да сънуват в мир.

Джюрийм се бореше да удържи коня си и гледаше с почуда как почти моментално Радж Атън и войниците му потънаха в сън. Повечето от тях нападаха по Земята и захъркаха силно, но самият Радж Атън заспа на мястото си, прав.

Старият магьосник огледа спящите воини и прошепна:

— Пази се, Радж Атън. Пази се от Лонгмът.

После вдигна очи и улови погледа на Джюрийм.

— Ти още си буден? Какво чудо! Само ти между всички тях не си враг на Земята.

Джюрийм запелтечи объркано, втрещен от това, че вижда своя господар така покорен, слисан от това, че вижда стария чародей и спътниците му все още живи.

— Аз… служа на моя господар, но не желая никакво зло на Земята.

— Можеш да служиш и на него, и на Земята — каза Бинесман, докато се качваше на коня на Радж Атън. — Сега вече познавам сърцето му. Той е готов да унищожи Земята.

— Аз съм кралски човек — отвърна Джюрийм, след като не можа да измисли какво друго да каже. Баща му беше роб, както и бащата на баща му. Той знаеше как да служи на един крал, и как да служи добре.

— Земният крал иде — каза Бинесман. — Щом искаш да служиш на крал, служи на него.

С едно кимване даде знак на принц Ордън и Йоме да се качат на седлата. Крал Силвареста все още беше на коня си.

Бинесман продължително изгледа Джюрийм. После магьосникът и тримата му подопечни поеха в нощта обратно по пътя, по който бяха дошли.

Дълго време Джюрийм остана на седлото, загледан в спящия Радж Атън.

Нощта му се струваше по-тъмна от всякога, макар че звездите грееха достатъчно силно. „Идва един крал“, беше предупредила пиромантката преди смъртта си. „Един крал, който може да те унищожи.“

От времето на Ерден Геборен, преди две хиляди години, на земята не беше се въздигал Земен крал. Сега беше дошъл крал Ордън. При Лонгмът крал Ордън се подготвяше да посрещне щурма на Радж Атън.

Джюрийм се взря в рухналия обалин. Създанието се беше сринало в руини. Замисли се над тази поличба. Сърцето му заби. Усети топлината на нощния въздух, вкуси на небцето си минералния привкус на земната миризма. За малко щеше да обърне коня и да догони чародея. Но тропотът на копитата беше заглъхнал в нощта.

Джюрийм се втренчи в своя господар.

От много години беше служил всеотдайно на Великия, следвал бе всяка негова прищявка. Старал се беше да бъде добър слуга. А сега се вгледа в собственото си сърце и се зачуди защо.

Имаше време, някъде преди десет години, когато Радж Атън често говореше за единението на силите, за обединението на кралствата на Юга под едно знаме, за да бъдат отблъснати атаките на халите. Странно как с годините тази мечта се бе променила, беше се изопачила.

„Великата светлина“, беше го наричал Джюрийм, сякаш Радж Атън беше някой Ярък или Сияен от долния свят.

Джюрийм обърна коня си.

„Аз съм най-слабият човек тук — каза си той. — Но Ордън може би ще приеме службата ми.

Ще бъда жигосан като изменник. Ако си тръгна сега, Радж Атън ще помисли, че аз съм шпионинът, уведомил Ордън къде да намери силарите.

Така да бъде. Ако бъда жигосан като изменник, такъв и ще бъда.“

Знаеше много тайни, които можеше да разкрие. И ако изоставеше службата си при Радж Атън, това означаваше, че Вълчия господар все още има шпионин сред приближените си.

„Той ще предположи, че съм тръгнал на юг, към Лонгмът — помисли Джюрийм. — И след време аз наистина ще тръгна на юг, за да потърся Ордън. Но тази нощ ще тръгна на север, за да намеря някой плевник или заслон, където да преспя.“

Беше капнал от умора и нямаше сила за дълга езда.

Подкара в нощта.

Вятърът от югоизток се усили и понесе миризмата на дъжд. Зад бурния му порив се втурнаха тъмни облаци и покриха леса. Боренсон дочу далечен тътен на гръмотевици, но същия следобед вятърът донесе до сетивата му цвилене и конска миризма. Войските на Радж Атън се придвижваха през обгорените хълмове.