Марисса Майер - Скарлет

Скарлет скръсти ръце на гърдите си.

— На мен ми се струва — рече тя и гласът й се повиши, съперничейки си с този на Синдер, — че това ще се случи само заради теб!

Тирадата на Синдер секна и тя зяпна Скарлет с отворена уста. Помежду им Трън сложи брадичка в дланта си, сякаш гледаше някое забавно шоу. Въпреки че другата му ръка още стискаше пушката, насочена в главата на Вълка.

— Ти знаеш защо е наредила да започнат нападенията — каза Скарлет и въпреки протестите на мускулите й се изправи на крака. — Знаеш защо иска да те залови.

Яростта на Синдер се уталожи.

— Значи баба ти ти е казала.

— Да, каза ми. Онова, което ме отвращава, е, че си позволила това да се случи!

Като гледаше кръвнишки, Синдер се наведе и свали и другия си ботуш. Скарлет се сви назад, но Синдер го метна в ъгъла.

— А ти какво искаш да направя? Просто да отида и да се предам, така ли? Да направя саможертва с надеждата, че това ще я удовлетвори? И дотам ще се стигне рано или късно.

— Не говоря за арестуването ти на бала. Говоря за по-рано. Защо не си направила нищо да я спреш? Хората разчитат на теб. Те вярват, че ти можеш да промениш нещата! А ти какво правиш? Бягаш и се криеш! Баба ми не умря, за да можеш ти да живееш като беглец, като страхливка, която се бои да предприеме нещо!

— Ъъ, объркан съм — намеси се Трън и вдигна пръст във въздуха. — За какво говорим?

Скарлет хвърли поглед към капитана.

— Ти няма ли да свалиш тая пушка най-сетне от Вълка?

Трън хвърли пушката настрана и сключи ръцете си в скута си.

— И той дори не знае, нали? — нахвърли се Скарлет върху Синдер. — Изложила си на опасност живота му, живота на всички ни, а той дори не знае защо!

— По-сложно е, отколкото изглежда.

— Така ли?

— Та аз самата не знаех допреди седмица! Научих коя съм ден след бала, докато седях в килията в затвора и се подготвях да ме предадат като трофей на Левана. И между бягството от затвора, с цялата армия на Източната република по петите ми, и опита ми да спася твоя живот не ми остана много време да сваля режима на Левана. Съжалявам, ако съм те разочаровала, но ти какво очакваш от мен?

Скарлет отстъпи назад — в главата й пулсираше главоболие.

— Как така не си знаела?

— Защото баба ти ме е пратила по влака за Нов Пекин, без да си направи труда да ми каже нищо.

— Но не е ли това причината да отидеш на бала?

— Не, звезди! Мислиш ли, че съм толкова глупава да се изправя срещу Левана, ако знаех истината? — Тя се поколеба. — Е, знам ли и аз. Може би… заради Кай, но… — Тя хвана главата си с две ръце. — Не знам! Не знаех!

Изведнъж на Скарлет й се зави свят от гнева, от прилива на кръв, от изтощението. И не можа да каже друго, освен едно смутено:

— О!

Трън се закашля.

— Все така съм объркан.

Синдер въздъхна, отпусна се на една щайга и се вгледа в различните си ръце. Тя сгърчи цялото си лице, сякаш се готвеше за удар, и измрънка:

— Аз съм принцеса Селена.

Трън изсумтя и всички се обърнаха към него.

Той примигна.

— Ама какво? Наистина ли?

— Наистина.

Шеговитата усмивка замръзна на устните му.

Последва тежко мълчание, което беше прекъснато от вибрация под краката им и гласа на Ико:

— Не разбирам.

— Ставаме двама — каза Трън. — И откога?

Синдер сви рамене.

— Трябваше да ти кажа, но… Не знаех дали мога да ти се доверя и си помислих, че ако успея да намеря Мишел Беноа, тя ще ми обясни някои неща, ще ми каже как съм се озовала тук, как съм се превърнала в това. — Тя вдигна и двете си ръце, а сетне ги пусна вяло в скута си. — … и тогава може би щях да реша какво да правя. — Тя въздъхна. — Ико, съжалявам, наистина. Кълна се, и аз не знаех преди.

Трън затвори зиналата си уста и се почеса по брадичката.

— Ти си принцеса Селена — каза той, сякаш опитваше думите. — Лудото момиче киборг е принцеса Селена.

— Дарбата ти още ли е непокътната? — попита Вълка. Той седеше превит, като се стараеше да не натоварва хълбока си.

— Така мисля — отвърна Синдер и се размърда неспокойно. — Все още се уча как да я използвам.

— Тя установи контрол над един от специалните агенти — обади се Скарлет. — Видях я, когато го направи.

Синдер погледна надолу.

— Само донякъде. Не успях да задържа контрола.

— Съумяла си да изманипулираш някой от глутницата? Докато Яил е бил там?

— Да, но беше ужасно. Можах да стигна само до един от тях и почти припаднах.

Рязък смях я накара да замълчи, а сетне Вълка се разкашля болезнено. Но дори тогава развеселеното изражение не напусна лицето му.