Марисса Майер - Скарлет

Въпреки тона й Скарлет почувства облекчението, което струеше от момичето, когато пусна тубичката с мехлема на корема му. Тя подаде на Скарлет марлите заедно с още една тубичка с мехлем и един скалпел.

— Трябва да изрежем чиповете ви и да ги унищожим, преди да са ви проследили.

Мъжът седна изправен и огледа със замаян, но изпитателен поглед Скарлет. За миг тя си помисли, че беше забравил от къде се е взела, но тогава вниманието му се насочи към Вълка на пода.

— А! Значи си успяла да качиш и лудия на борда, а? Може би ще успея да му намеря някоя клетка из тия щайги. След всичко преживяно никак няма да се зарадвам, ако ни убие, докато спим.

Скарлет се намръщи и разви едно парче марля.

— Той не е животно — каза тя и се загледа в следите от нокти по едната страна на лицето на Вълка.

— Сигурна ли си?

— Мразя да се съгласявам с Трън — обади се и Синдер, — наистина мразя да се съгласявам с него, но той има право. Изобщо не знаем дали е на наша страна.

Скарлет стисна устни и измъкна нова лента.

— Ще видите, когато се събуди. Той не е… — Скарлет се поколеба и миг по-късно си даде сметка, че и себе си не можеше да убеди, че той е на тяхна страна.

— Е — каза мъжът. — Сега вече се чувствам по-спокоен. — Той направи дупка в панталоните си и намаза с мехлем раната от стрелата.

Скарлет отметна косата от лицето си, разкъса ризата на Вълка и намаза обилно дълбоките прорези по корема му.

— А ти кой си?

— Капитан Карсуел Трън. — Той зави капачето на тубичката и се облегна на стената. Ръката му хвана пушката. — А това откъде се взе?

— Скарлет я е намерила в една от щайгите — отвърна Синдер и се обърна към нетскрийна на стената. — Екран, включи се.

Екранът показа подскачащия образ на окървавен мъж, който тичаше с все сила към камерата. Чу се писък и всичко замря. Картината се смени с водещ на новините, чието лице беше пребледняло.

— Това са кадри, които получихме от атаките в Манхатън по-рано тази нощ, и източниците ни вече потвърдиха, че повече от дванайсет града в Съюза са под обсада.

Скарлет се наведе да изреже идентификационния чип от китката на Вълка. Забеляза, че той вече имаше белег там, сякаш чипът му е бил поставен съвсем скоро.

Водещият продължи:

— Призоваваме гражданите да не напускат домовете си и да заключат вратите и прозорците си. Сега ще се включим пряко от Капитолия, където президентът Варгас ще направи обръщение.

Един стон накара всички да обърнат очи към Вълка. С ъгъла на окото си Скарлет видя как капитан Трън вдигна пушката и я насочи в гърдите му.

Тя остави настрани скалпела и двата идентификационни чипа, а сетне обърна леко лицето на Вълка към себе си.

— Добре ли си?

Той вдигна замъгления си поглед към нея, но след това внезапно се отскубна, претърколи се настрани и повърна на пода. Скарлет потрепери.

— Извинявай — рече Синдер. — Това вероятно е страничен ефект от упоителните вещества.

— Мамичко! Добре, че това не ми се случи на мен! Щях да умра от срам!

Вълка обърса устните си и отново се отпусна немощно по гръб, като при всяко движение се свиваше от болка. Свъси вежди и с присвити очи погледна нагоре към Скарлет. Те бяха върнали обичайния си яркозелен цвят и в тях вече не се четеше животински глад.

— Ти си жива.

Тя затъкна една къдрица зад ухото си, объркана от облекчението, което изпитваше. Това беше мъжът, който я бе предал в ръцете на онези чудовища. Трябваше да го мрази, но тя не можеше да мисли за друго, освен за отчаянието му, когато я бе целунал във влака и когато я беше помолил да не отива да търси баба си.

— Благодарение на теб.

Трън се изсмя.

— Благодарение на него ли?

Вълка се опита да погледне към Трън, но не можа да извърти врата си достатъчно.

— Къде сме?

— На борда на товарен кораб, който орбитира около Земята — отвърна Синдер. — Извинявай за успокоителните. Помислих си, че ще я изядеш.

— И аз така си помислих. — Лицето му потъмня, когато видя металната ръка на Синдер. — Кралицата ми те издирва.

Трън повдигна вежди.

— А, това вече трябваше да ме накара да се почувствам по-добре, че го взехме на кораба, нали?

— Той сега е по-добър — защити го Скарлет. — Нали, Вълк?

Той поклати глава.

— Не трябваше да ме взимате с вас. Така само ще ви изложа на опасност. Трябваше да ме оставите на Земята. Трябваше да ме убиете.

Трън пусна предпазителя на пушката.

— Не ставай глупав — каза му Скарлет. — Те са те направили такъв. Ти нямаш никаква вина.