Марисса Майер - Скарлет

Гласът на министър-председателя на Африка, Камин, отекна от високоговорителите, кипнал от недоволство:

— Първо петнайсет години чумата, а сега и това! И за какво? Левана е разстроена, че един-единствен затворник е избягал, така ли? Едно нищо и никакво момиче? Едва ли! Използвала е това като повод. Иска да ни направи за смях!

— Аз ще наредя незабавна евакуация на хората от всички големи градове — обади се американският президент Варгас. — Можем поне да опитаме да спрем кръвопролитията.

Европейският министър-председател Бромстад се намеси:

— Преди да поемете по този път, боя се, че трябва да ви съобщя някои още по-обезпокоителни новини.

Брадичката на Кай падна на гърдите му — беше победен. Изкуши се да запуши ушите си, за да не чува. Не искаше повече да слуша, но все пак се взе в ръце.

— Атаката не е проведена единствено в големите метрополиси — изрече Бромстад. — Току-що бях информиран, че освен Париж, Москва и Истанбул е било нападнато и едно малко градче. Рийо, селскостопански град в Южна Франция. Население — три хиляди и осемстотин души.

— Три хиляди и осемстотин! — възкликна кралица Камила. — Защо й е било да атакува такова малко градче?

— За да ни обърка — обясни австралийският генерал-губернатор Уилямс. — За да ни накара да повярваме, че атаките са безцелни! Иска да ни уплаши, че може да ни удари, където си пожелае, по всяко време! Съвсем в неин стил е!

Тогава, без да чука, в кабинета на Кай влетя министър Хюи. Кай скочи — за миг си помисли, че министърът е някой лунатик, втурнал се да го убие, но после пулсът му започна да се успокоява отново.

— Някакви новини?

Хюи кимна. Кай забеляза, че през изминалата седмица лицето му се бе състарило с години.

— Забелязали са Лин Синдер.

Кай преглътна възклицанието си и скочи от бюрото.

— Какво? Чий беше този глас? — попита Камила. — Какво е станало с Лин Синдер?

— Трябва да се погрижа за други дела — рече Кай. — Прекрати конференцията! — Протестните възклицания бяха заглушени незабавно и изопнат докрай, Кай насочи цялото си внимание към министъра. — Е?

— Трима военни офицери са успели да я проследят, като са използвали чипа на починалата й заварена сестра, Лин Пеони — точно както и настойникът й ни каза. Открихме я в едно малко градче в Южна Франция минути преди нападението.

— Южна… — Кай зяпна Торин точно когато съветникът му, осъзнал съвпадението, стисна очи уморено. — Да не би градчето да се казва Рийо?

Хюи оцъкли очи.

— Откъде разбрахте?

Кай простена и заобиколи зад бюрото си.

— Хората на Левана са нападнали Рийо и това е единственият малък град, върху който са връхлетели. Сигурно и те са успели да я проследят. Именно затова са отишли там.

— Трябва да известим и останалите лидери от Съюза — каза Торин. — Поне знаем, че не атакува безцелно.

— Но как са я открили? Чипът на сестра й беше единствената ни диря. Как по друг начин е могла да… — Той замлъкна и прокара гневно ръце през косата си. — Ясно е като бял ден! Тя е знаела за чипа! Аз съм такъв идиот!

— Ваше Величество?

Той се завъртя към Хюи, но всъщност Торин улови погледа му.

— Не ми казвайте, че това е параноя! Тя ни подслушва! Не знам как го прави, но тя ни шпионира! Може би даже и в кабинета ми има микрофони. Така е узнала за чипа, така е разбрала кога е бил отключен кабинетът ми, за да може да влети тук без предупреждение, и така е научила, когато баща ми почина!

Лицето на Торин потъмня, но за първи път той не подхвърли ни един подигравателен коментар по адрес на Кай и абсурдните му теории.

— Е, значи сме я открили, така ли? Синдер?

По челото на Хюи трепна неловко смущение.

— Съжалявам, Ваше Величество. След като атаката е започнала, тя е успяла да се измъкне сред хаоса. Намерихме чипа в една ферма извън Рийо, в близост до следи, които показваха, че оттам е излетял кораб. Работим по задържането на всеки, който може да я е видял, но за съжаление… тримата офицери, които първи са я разпознали, са били убити при нападението.

Кай се разтресе и в цялото му тяло избухна пожар — отвътре навън. Той хвърли гневен поглед към тавана и почти изкрещя:

— Е, видяхте ли това, Ваше Величество? Ако атаката ви не ни беше попречила, щяхме да успеем да я заловим! Дано сте доволна от себе си!

Като пуфтеше, той скръсти ръце на гърдите си и зачака кръвното му да спадне.

— Край — дотук сме! Прекратете издирването!

— Ваше Величество?

— Искам всички военни офицери и полицаи, с които разполагаме, да се съсредоточат в издирването на мъжете, които ни нападат, и да сложат край на атаката им. Това е новият ни приоритет.