Марисса Майер - Скарлет

Сякаш облекчен от решението, Хюи се поклони рязко и излезе от кабинета, оставяйки вратата отворена след себе си.

— Ваше Величество — обади се Торин, — не оспорвам този ваш ход, но все пак трябва да помислим каква ще бъде реакцията на Левана. Не трябва да пренебрегваме възможността, че тази атака, с всичките й ужаси, е просто дребна неприятност в сравнение с онова, на което тя е способна в действителност. Може би трябва да опитаме да я усмирим, преди да е причинила още по-големи щети.

— Знам. — Кай се обърна с лице към екрана и уплашените водещи на новините, които мрънкаха нещо. — Не съм забравил онези снимки, с които разполага Американската република.

Хлад полази по гърба му, когато си спомни за тях — стотици строени войници, всеки от които беше кръстоска между човек и звяр. Стърчащи зъби и огромни нокти, прегърбени рамене и фин слой козина по широките им ръце.

Мъжете, които бяха нападнали Земята, сега бяха жестоки, диви и безмилостни — в това нямаше съмнение. Но те все пак бяха просто хора. И Кай подозираше, че бяха само предвестник на онова, в което армията на Левана можеше да се превърне.

И той си бе мислил, че не можеше да я мрази повече. Че най-чудовищното деяние, на което беше способна, беше да скрие, както той вярваше, лекарството против летумозис от него. И да нападне една от прислужниците му, за да постигне политическите си цели. И да го застави да предаде Синдер само защото беше избягала от Луна преди много години.

Но тази жестокост не се побираше в ума му.

И по тази причина той вечно щеше да се презира заради онова, което се канеше да направи.

— Торин, ще ме оставите ли сам?

— Ваше Величество? — Ъгълчетата на очите на Торин бяха набраздени от бръчки, сякаш издялани в кожата му. Може би всички бяха поостарели несправедливо през тази седмица.

— Желаете да напусна, така ли?

Той прехапа бузата си от вътрешната страна и кимна.

Торин изви устни, но мина доста време, преди да каже и дума. Кай наблюдаваше проницателното лице на съветника си — Торин беше разбрал какво възнамеряваше да стори.

— Ваше Величество, сигурен ли сте, че не искате да обсъдим решението ви? Нека ви предложа съвета си. Нека ви помогна.

Кай се опита да се усмихне, но от усмивката не излезе нищо повече от мъчителна гримаса.

— Не мога да стоя тук, на сигурно в двореца, и да не правя нищо. Не мога да й позволя да продължи да убива. Не и с тези чудовища, не и като крие от нас лекарството против чумата, не и… какъвто и да е следващият й ход, който планира. И двамата знаем какво иска тя. И двамата знаем какво ще я спре.

— Тогава, позволете ми да остана и да ви подкрепя, Ваше Величество.

Той поклати глава.

— Това не е добър избор за Републиката. Може да е единственият, но не е добър. — Той пооправи яката си. — Републиката не бива да обвинява другиго, освен мен. Моля ви, вървете си.

Той видя как Торин пое дълбоко и мъчително въздух, а сетне се поклони дълбоко.

— Ще бъда отвън, в случай че ви потрябвам, Ваше Величество. — С изключително нещастен вид Торин напусна и затвори вратата след себе си.

Кай отиде до екрана и коремът му се сви от тревога. Опъна ризата си, измачкана от дългия ден — поне когато сигналът за нападението дойде, той си беше в кабинета. Мислеше си, че след това никога вече нямаше да може да спи нощем.

След това, което се канеше да направи сега.

И в обърканите си мисли той не можа да не си спомни за Синдер на бала. Колко щастлив се беше почувствал, когато я видя да слиза по стълбите към балната зала. Каква невинна веселост го завладя, когато спря поглед на прогизналата й от дъжда коса и смачканата й рокля. И как си помисли тогава, че този вид подхождаше напълно на най-известния механик в града. Беше сметнал, че благоприличието и модните прищевки на обществото не я интересуваха. Че тя се чувстваше толкова удобно в кожата си, че можеше да дойде на кралския бал като личен гост на императора с рошава коса и петна от машинно масло по ръкавиците и да държи главата си изправена, както и беше направила.

Така си беше мислил, преди да научи, че тя се бе втурнала на бала, за да го предупреди.

Синдер бе изложила на риск собствения си живот, за да го помоли да не приема съюза. Да не се жени за Левана. Защото след брачната церемония, щом се възкачеше на престола на Източната република, Левана възнамеряваше да го погуби.

Почувства как стомахът му се свива, защото знаеше, че Синдер има право. Знаеше, че Левана не би се поколебала да се отърве от него, щом вече нямаше да й е нужен.