Марисса Майер - Скарлет

Но той трябваше да спре убийствата. Трябваше да спре войната.

Не само Синдер беше в състояние да жертва себе си за нещо по-голямо.

Той пое въздух, изпусна го и се обърна към екрана.

— Установете видеовръзка с кралица Левана от Луна.

Малкият глобус в ъгъла се завъртя само веднъж и сетне екранът светна с образа на лунната кралица, забулена в своя бял дантелен воал. Представи си лицето й под покривалото — старо, мършаво, сбръчкано — но това не му помогна.

Кай усети, че тя беше очаквала връзката. Почувства, че беше подслушала всичко и вече знаеше съвсем точно какви са намеренията му. Усещаше, че под булото си тя му се присмиваше.

— Скъпи мой император Каито, каква приятна изненада! Сигурно е доста късно в Нов Пекин. Около два часа и двадесет и четири минути след полунощ. Поправете ме, ако греша.

Той преглътна отвращението си, както можа, и разтвори широко ръцете си към нея.

— Ваше Величество, умолявам ви, спрете атаката! Моля ви, отзовете войниците си!

Воалът се размести, когато тя склони главата си на една страна.

— Умолявате ме, значи? Но моля ви, продължете.

Лицето му пламна в огън.

— Невинни хора умират — жени, деца, случайни наблюдатели, които не са ви сторили никакво зло. Вие спечелихте и го знаете. Затова, моля ви, спрете атаката още сега!

— Казвате, че съм спечелила, но не казвате каква е наградата ми, млади императоре? Заловихте ли момичето киборг, което започна цялото стълкновение? Нея трябва да умолявате, не мен. Ако тя се предаде, аз ще отзова хората си. Това е предложението ми. Уведомете ме, когато сте готов да се пазарите с мен. А дотогава, лека нощ.

— Чакайте!

Тя скръсти ръце.

— Да?

Пулсът блъскаше болезнено в слепоочията му.

— Не мога да ви дам момичето. Помислихме, че сме я заловили, но тя за пореден път се е измъкнала, както, подозирам, вече сама сте научили. Но не мога да ви оставя да продължите да убивате невинни земни жители, докато ние се мъчим да намерим друг начин да я заловим.

— Боя се, че това е ваш проблем, Ваше Величество.

— Но има нещо друго, което вие желаете, нещо, което аз мога да ви предложа. И двамата знаем какво е то.

— Не съм сигурна, че разбирам за какво говорите.

Кай осъзна, че е стиснал ръцете си към нея умоляващо едва когато кокалчетата започнаха да го болят.

— Ако предложението ви за брачен съюз е все още в сила, приемам. Ако отзовете хората си, ще получите за награда Източната република. — При последните думи гласът му секна и той стисна здраво зъби.

И зачака, останал без дъх, защото знаеше, че всяка изминала минута означаваше нови кръвопролития по улиците на Земята.

След дълго, агонизиращо мълчание, Левана се изсмя сподавено.

— Скъпи мой императоре, та как бих могла да устоя на очарователното ви предложение?

Когато корабът навлезе в естествена орбита, Скарлет изпусна въздуха от горящите си дробове и се тръшна назад в пилотското кресло. Простена, когато почувства всичките си болки и рани наведнъж, а сетне се обърна с лице към товарното отделение на кораба.

Лин Синдер седеше на пода с разкрачени крака, опънати пред нея. Вълка, разперил широко ръце, лежеше в безсъзнание. Ивица кръв водеше от рампата към тялото му — там, където го беше влачил русият воин. Другият мъж беше пльоснат по корем.

— Ти си била пилот — обади се Синдер.

Лин Синдер.

Принцеса Селена.

— Баба ми ме научи. Тя беше пилот в… — Думите се изпариха и сърцето й се сви. — Но вашият кораб се справя доста добре и сам.

— Много се радвам, че съм полезна — рече безплътният глас. — Аз съм Ико. Има ли ранени?

— Всички са ранени — рече Синдер и изстена.

Скарлет се придвижи с куцукане до Вълка и седна до него.

— Ще се оправят, нали?

— Надявам се — отвърна Синдер, — но никога не съм се застоявала достатъчно дълго, че да видя ефекта, който произвеждат стрелите.

Скарлет отвори ципа на якето си и уви с него отворената рана на ръката на Вълка.

— Нали каза, че тук има превръзки?

Тя видя ужаса на Синдер при мисълта, че трябва да стане и да отиде до лазарета, но не след дълго тя все пак се надигна и се скри във вратата в другия край на товарното отделение.

Тихо стенание привлече вниманието на Скарлет към непознатия. Той се обърна по гръб и се сви.

— Къде сме? — измрънка той неясно.

— О, ти вече си буден — обади се Синдер, която се завърна с мехлем и марли. — Надявах се да останеш в безсъзнание още малко. Тишината и спокойствието започнаха да ми се отразяват добре.