Рэй Брэдбери - Зелени сенки, Бял кит

— Разбира се, парите въртят света — съгласи се Дуун, продължавайки да седи. — Но музиката е тази, която намалява триенето.

— Какво става там? — долетя глас отгоре. Един мъж се бе привел над перилата на балкона, пуфкайки цигара. — Какъв е тоя шум?

— Това е операторът — прошепна Тим. А после, по-високо. — А, здрасти, Фил! Ние сме, компанията. Имаме един малък проблем от областта на етиката, да не кажа на естетиката. Та се питахме, дали би те затруднило да пуснеш химна още веднъж?

— Да пусна химна?

В лагера на печелившите се надигна ропот, започна ръчкане с лакти.

— Прекрасна идея — каза Дуун.

— И още как. — Тимълти погледна лукаво нагоре. — Просто единият от състезателите ни бе връхлетян от непреодолима сила.

— Една изтъркана лента от трийсет и седма година го прикова в креслото — допълни Фогарти.

— И тъй, за да е честна играта… — взорът на Тимълти се просветли. — Фил, стари приятелю, дали последната ролка от филма с Дина Дърбин е някъде край теб?

— Във всеки случай, не е в дамската тоалетна — отвърна операторът, пушейки невъзмутимо.

— Духовит, както винаги. А дали не би могъл да я сложиш в машината и да ни пуснеш пак края на филма?

— Всички ли искат това? — викна Фил.

Настана миг на нерешителност. Но мисълта за още едно състезание бе твърде примамлива, за да се пропусне, макар и на карта да бяха заложени вече спечелени пари. Един по един мъжете кимнаха.

— Тогава и аз ще заложа — рече Фил. — Един шилинг на Хулихан!

Спечелилите отвърнаха със смях и овации, предвкусвайки нова победа. Хулихан помаха приветливо с ръка. Загубилите пък наобиколиха своя човек.

— Чуваш ли как те подиграват, Дуун? Събуди се, момче!

— Щом започне да пее, запуши си проклетите уши!

— Всички по местата! — засуети се Тимълти.

— Няма публика — отбеляза Хулихан. — А щом няма препятствия, няма и истинско състезание.

— Какво пък — озърна се Снел-Оркни. — Всички ние ще бъдем публика.

Гениално! — възкликна Тимълти.

Всички със светнали очи насядаха по седалките.

— А защо, още по-добре, да не се разделим на отбори? — предложи Тимълти. — За Дуун и Хулихан е ясно, но да даваме и по една допълнителна точка за всеки от техните поддръжници, който успее да се измъкне, преди химнът да е приковал подметките му?

— Дадено! — викнаха всички.

— Извинете — обадих се аз, — но май нямаме съдия.

Погледите се извърнаха към мен.

— Е, какво да се прави — рече Тимълти. — Нолан, бягай отвън!

Нолан се повлече по коридора, ругаейки под сурдинка.

Фил подаде глава от прожекционната кабинка високо горе.

— Ей, дръвници, готови ли сте?

— Да, ако момичето и химнът са готови!

Светлините угаснаха.

Аз се озовах в седалката до Дуун, който зашепна трескаво в ухото ми:

— Ръчкай ме в ребрата, момче, дръж ме нащрек, ако пак взема да се унасям!

— Млъквайте там! — рече някой. — Мистерията започва.

И тя наистина беше такава — мистерия на музиката, изкуството и животът ако щете, въплътена в младото момиче, пеещо от сребърния екран.

— В теб ни е надеждата, Дуун — сбутах го аз.

— О, да — усмихна се унесено той. — Виж я само, не е ли прекрасна?

— Залозите, човече! Приготви се!

— Добре, добре. Чакай само да се поразкърша малко. О, не! Господи, Исусе!

— Какво има?

— Как не ми дойде наум по-рано. Десният ми крак. Пипни само. Не, няма смисъл. Умрял е!

— Искаш да кажеш, изтръпнал? — зяпнах го аз.

— Умрял, изтръпнал, все тая, изгубен съм! Слушай, момче, ще трябва да тичаш вместо мен! Ето ти каскета и шала ми!

— Ти луд ли си?…

— След като грабнеш победата, ще си признаем всичко, ще им обясним, че е трябвало да ме смениш заради тоя мой глупав крак!

Аз нахлупих каскета, омотах шала около врата си.

— Но как… — понечих да протестирам.

— Ще се справиш чудесно! Само помни, не скачай преди надписа! Песента почти свършва. Напрегнат ли си?

— Май да!

— Помни, синко, сляпата страст побеждава! Хвърляй се смело. Ако настъпиш някого, не се обръщай назад. Ето! — Той дръпна колене настрана, за да ми направи място. — Песента свърши. Той я целува…

— Край! — извиках аз.

И скочих на пътеката.

Затичах нагоре по коридора. Пръв съм, помислих си. Водя пред всички! Ето я вече вратата!

Блъснах я точно в мига, в който прозвуча химнът.

Нахълтах във фоайето — успех!

Спечелих, рекох си невярващ, увенчан с каскета и шала на Дуун като с лаврови венци. Победа за отбора!

Кой ли щеше да е втори, трети, четвърти?