Рэй Брэдбери - Зелени сенки, Бял кит

— Първо попитай тези господа — рече разсъдливо Хулихан — дали случайно не искат да заложат.

Присъстващите погледнаха към Снел-Оркни и мен, за да видят дали обясненията им не са отишли нахалост.

— Разбира се, че искаме — казахме ние.

Всички отдъхнаха удовлетворено.

— И така, да разпределим позициите — каза Тимълти. — Фогарти, ти ще си старши съдия на изхода. Нолан и Кланъри — странични съдии в коридорите. Кланси ще засича времето. О’Нийл, Баниън, братята Кели и всички останали ще са публика. Да вървим!

Сякаш ме поде огромна машина за почистване на улици — едно от онези чудовища със стърчащи от всички страни валяци и четки. Дружелюбната тълпа понесе Снел-Оркни, другарите му и мен надолу по тротоара, към многобройните мигащи светлинки, с които ни примамваше киното. Пътьом Тимълти редеше съществените детайли в ухото ми:

— Естествено, много зависи от категорията на киносалона.

— Естествено! — викнах в отговор.

— Има либерални, свободомислещи кина, с широки коридори, грамадни изходи и още по-грамадни, просторни тоалетни. Някои от тях са оборудвани с толкова много порцелан, че само от ехото можеш да се сепнеш. А има и стиснати, мижави кина, с клаустрофобични проходи, редове, от които коленете ти се забиват в диафрагмата, и тоалетни, разположени в сладкарницата на отсрещния тротоар, до които стигаш, минавайки ребром през вратата. Всяка зала се оценява внимателно преди, по време и след спринта и всички обстоятелства се вземат предвид. След това времето на състезателя се признава за добро или незадоволително в зависимост от това дали е трябвало да си пробива път предимно през мъже, през жени или през мъже и жени смесено. Най-трудно се минава през деца на дневните прожекции. Естествено, винаги съществува изкушението просто да се врежеш в тях, загребвайки ги на откоси наляво и надясно, затова преустановихме тази практика. Сега правим най-вече вечерни състезания тук, в „Графтън“!

Групата спря. Примигващите светлини на киното проблясваха в очите и озаряваха лицата на мъжете.

— Идеалното кино — каза Фогарти.

— Защо? — попитах.

— Проходите му — обясни Кланъри — не са нито прекалено широки, нито прекалено тесни. Изходите са добре разположени, пантите на вратите са смазани, а публиката е балансирана смес от спортни натури и от темерути, които няма да се поместят, ако видят спринтьор с изплезен език да се носи със сетни сили към тях.

Осени ме внезапна догадка.

— А практикувате ли… хендикап?

— Разбира се. Понякога сменяме изходите, ако старите са твърде добре познати. Или обличаме единия бегач в лятно палто, а другия — в зимно. Ето, Дуун например, е доста бърз в краката, затова му трябва двоен хендикап. Нолан! — Тимълти извади плоска бутилка. — Вкарай това вътре. Накарай Дуун да опъне две глътки, ама големи!

Нолан хукна да изпълнява задачата.

— За разлика от него — продължи Тимълти, — Хулихан вече достатъчно е подложил в „Провинциите“, тъй че няма нужда от повече баласт. Равни шансове за всички!

— Влизай, Хулихан — рече Фогарти. — И нека парите, които сме заложили на теб, да ти дадат криле на раменете. След десет минути ще те видим как излизаш през тази врата с чест, като победител!

— Да си сверим часовниците! — обади се Кланси.

— Що не си свериш задника — отвърна Тимълти. — Не виждаш ли, че нямаме нищо за сверяване, освен кирливите си китки. Ти си единственият тук с часовник. Хулихан, тръгвай!

Последният се здрависа с всички подред, сякаш заминаваше на околосветско пътешествие. После махна с ръка и изчезна в мрака на киното.

В същия момент Нолан изскочи обратно, държейки наполовина празното шише.

— Дуун вече е в норма!

— Добре! Кланъри, иди да провериш състезателите. Да са седнали един срещу друг на четвъртия ред, както е уговорката, с шапки на глава, палтата закопчани наполовина, шаловете омотани около вратовете. После се върни да ми докладваш.

Кланъри изтича към недрата на салона.

— Ами разпоредителите, онези, които проверяват билетите? — поинтересува се Снел-Оркни.

— Всички са вътре и гледат филма — отвърна Тимълти. — Няма да се пречкат, и без това краката ги болят от стоене.

— Десет и тринайсет — обяви Кланси. — След две минути…

— Започва засичането на времето? — обадих се аз.

— Ти си гений — призна Тимълти.

Кланъри излезе запъхтян.

— Готово! По местата са и всичко е в ред!

— Вече дават финалните сцени. Познава се по музиката — към края винаги гръмва.