Иан Эсслемонт - Нощ на ножове

Той се разсея за миг и почти бе обезглавен от светкавичен удар, който се заби във върха на шлема му. Острието се вряза в желязото и изви главата му назад. Пред очите му избухнаха искри и главата му се замая. Все пак успя да парира следващите няколко смъртоносни удара, но реакциите му ставаха все по-бавни. Следващият удар отсече няколко люспи от рамото му. Извика от болка, когато острие се впи в дясното му бедро. Защитата му се сриваше. Беше ли издържал достатъчно дълго? Дали бе имало някаква полза от такъв кратък сблъсък?

Джена се изви и опита да отбие хвърлено по нея оръжие: брадва. Но острието се заби в горната част на ръката й и тя изрева от болка.

Точно в този миг Темпър приклекна и успя да събере сили. Джена замахна, но нещо друго полетя към нея над рамото на Темпър: пращяща бяла енергия, която се заби в плочата на гърдите й. Джагътът отстъпи една крачка назад и започна да сипе дрезгави псувни. Но после отново нападна, неизтощима като природна сила. Мощта й изпълни Темпър със страхопочитание. Може би никога нямаше да се умори. А той вече бе напълно изстискан. Стори му се, че чува викове, заглушени от рева на водопада от енергия. Следващата атака бе най-свирепата, хаотична, безразборна и отчаяна. Темпър отклоняваше ударите, а ръцете му се тресяха от болка и изтощение. Джена изпищя от безсилие към небето, след което вдигна ръка и се приготви да хвърли меча си с върха напред.

Темпър знаеше, че вече бе мъртъв. Той неволно напрегна мускулите си и спря да диша. Но вместо да го прониже, Джена се олюля и падна на колене с трясък на стомана.

Дълго време стоя неподвижна, опряла остриетата си в земята.

— Аз съм дотук, човеко — изломоти тя. — Не ми остана нищо.

След това се изкикоти гърлено.

— Сега ще видиш как Домът възнаграждава предателството на своите слуги.

От почвата се подадоха корени, които се обвиха около краката на Джагъта. Тя се опита да ги разкъса с ръце, но те само се затегнаха и я повалиха на една страна. Корени, дебели колкото юмруци, се усукаха около туловището й. Докато я дърпаха надолу в горещата пръст, тя се усмихна на Темпър.

— Внимавай, човеко, иначе и твоята съдба ще е такава.

Златните й очи се задържаха върху неговите, сякаш за да го издърпат със себе си. Главата й потъна под пръстта. Последни изчезнаха ръцете й, все още стискащи димящите мечове.

Темпър примигна, за да махне потта, стекла се в очите му. Опита се да преглътне, но устата му бе пресъхнала. Напълни дробовете си с хладен въздух и видя как мъглата се разсейва. Но тя не разкри нито насечени трупове, нито разкъсани роби, нито разпръснати оръжия. Скръбният дом все така го зяпаше със слепите си очи, но сега около него имаше други сгради. Темпър се изправи, с юмруци, изтръпнали около дръжките на мечовете и тяло, смазано от изтощение. Ръка го докосна по рамото и той подскочи. Залитна като труп и в последния момент успя да се опре в ниската каменна стена.

— Съмна се — рече Корин и го подкрепи с рамо. — Опитахме се да ти кажем…

Лубен стоеше зад нея и се озърташе, сякаш очакваше повторно нападение на поклонниците на Сянката.

— Съмнало се е? — изграчи той. Оформи думата с уста, затъпял от умора. Съмнало се е. Корин се хвърли да го хване, когато краката му се подкосиха и той падна на земята, влажна от утринната роса.

Силното ухание на къкрещ бульон нахлу в сънищата на Киска. Тя се усмихна, протегна и изсъска, когато всичките й крайници пламнаха от болка. Нещо докосна рамото й и тя отвори очи. Блед, дебел мъж изписка уплашено и се дръпна назад.

— Какво искаш? — попита го тя.

Той се ухили смутено и посочи под нея.

— Престилката си. Лежиш върху престилката ми.

Тя го позна: Кууп, съдържател на Хана на Обесения. Погледна надолу и видя, че бе заспала на дървена пейка, покрита с одеяла, прокъсан юрган и дрехи, намачкани на топка.

— Извинявай — каза тя, мръдна ръката си и мъжът издърпа престилката си.

— Казах ти, че ще се събуди — отбеляза някой от другия край на стаята.

Киска осъзна, че бе облечена в чужди дрехи: дебел вълнен пуловер, от тези, които мразеше, защото я правеха да изглежда като дете, както и дълга пола от кърпен лен. Свали краката си на пода и разтърка очи. Намираше се в частно жилище, на приземния етаж. Вратата изглеждаше така, сякаш нещо я бе изтръгнало от пантите. Улицата отвъд беше пуста и окъпана в слънчева светлина. Момче с мръсни боси крака търкаше тъмни петна на дървения под, а наблизо седеше мъж с дълга черна коса, закриваща очите му и сърбаше яхния, стиснал коричка хляб. Кууп отстъпи към вратата и се поклони от благодарност за престилката си.