Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Негърът не каза нищо, просто седеше там и се усмихваше като глупак, който чака да му подхвърлят някой морков. Чувствах се странно, като гледах възрастен човек да се държи така.

Майката на Тери стана, усмихна се и му подаде нещо, което държеше в ръка. Той го взе, без да поглежда какво е, и си тръгна. Когато вече го нямаше, тя погледна надолу към мен и каза:

— Смятам, че струваше повече от пет цента, нали? Нацепи доста дърва и е горещо.

— Да, мадам — отвърнах.

— Дадох му четвърт долар.

— Заслужава си — отбелязах.

Тери свърши с дървата, дойде и седна до мен на стъпалата на верандата. Усещах горещината, която се излъчваше от тялото му, и долавях мириса на пот.

— Е — каза майка му, застанала на стъпалата, — ще ви оставя двамата да се видите. Но не забравяй другите си задължения, Тери. Знаеш какъв става баща ти, когато не са свършени.

— Не ми е баща — каза Тери.

— Не искаш да кажеш това — рече тя.

— Точно това искам да кажа.

— Е, ще ти е нужно малко време да свикнеш.

— Докато свикна, светът ще е друг — отвърна Тери.

— Няма да го разискваме точно сега… Сю Елън, радвам се, че те видях.

— Благодаря, мадам.

Тя влезе в къщата.

— Нараняваш чувствата й — отбелязах аз.

— Знам — отвърна той. — Нямах такова намерение. Не нея мразя, а онзи мъж, за когото се омъжи, и всичките му деца. Най-умното от тях дори не се сеща да влезе вътре, като завали, и го прави едва след като дълго са го подканяли.

— Искам да погледна онази карта пак — рекох. — Ще ми се да намерим онези пари.

— Сигурна ли си?

— Да. Джинкс може да дойде, може и да не дойде. Аз обаче искам да вървя.

— Кога?

— Довечера.

— Мисля, че доста се поразбързах онзи ден — отбеляза Тери.

— Вече не искаш ли да дойдеш?

— А, не. Искам. Но мисля, че трябва да намерим парите, после да изкопаем Мей Лин и да изгорим тялото й. Трябва и да посвърша малко работа по сала, за да плава по-добре, като се спуснем по реката.

— Знаеш ли как да го направиш?

— Мога да правя доста неща. Истинският ми баща ме научи на разни работи и ми показа как сам да се оправям с нещата, които не умея. Показа ми как да уча, а мама ме научи на същото.

— Колко ти трябва, за да се оправиш?

— За това, което сме намислили — малко, почти нищо. Но ми трябва време. Да се изгори едно тяло е нужно повече време и работа, отколкото си мислиш. Необходим е наистина голям огън и трябва да е някъде, където няма да ни видят. Имам една идея, но предпочитам да не я обсъждам, преди да съм имал време да я обмисля. Първото нещо, което трябва да направим, е да определим дали картата е истинска и ако е така, трябва да разберем дали някъде тук има закопани пари.

— После ги открадваме.

— Примири ли се с тази идея вече? — попита той.

— Ако „примирена“ означава, че я приемам, добре — така е.

— Това се иска — отбеляза той.

Тери измъкна картата отнякъде в къщата, облече риза и тръгнахме да се поразходим надолу по улицата. Наблизо имаше гробище и ние отидохме там. Беше закътано място, където да поговорим. Седнахме на обичайното място, на метална пейка под голям дъб, а пред нас бяха гробовете на загиналите войници на Конфедерацията 16 16 Конфедерация на южните щати по време на Гражданската война в САЩ. — редици от огрени от слънцето надгробни камъни, под тях почиваха някогашните бунтовници, простреляни или починали по-късно от раните си, от старост или разочарование.

Разгърнахме картата, опънахме я между нас двамата и се загледахме в нея.

— Това, което не мога да разбера — рече Тери, — е какво означават тези могили. Всичко останало по нея изглежда точно, но тях не ги разбирам, както и това име, написано тук — Малкълм Къзинс.

Кимнах и рекох:

— Май трябва да се върнем там, да огледаме нещата по-внимателно и да видим какво може да ни хрумне. Може би, ако погледнем пак, нещо ще ни хрумне и ще съответства. Мислех си, че може да означава хълмове, но след като стигнахме там, нямаше нищо. Нищо освен няколко дървета и…

В този миг ме осени мисълта.

Погледнах Тери.

— Ние сме най-тъпите хора, които бродят по тая земя.

— Какво искаш да кажеш? — попита той.

— Погледни тук — рекох и махнах с ръка към гробовете наоколо.

Той се огледа.

— Е, добре. Много мъртъвци с надгробни камъни при главата.

— Точно така, паметниците — потвърдих. — Пропуснали сме нещо.

— Имаш предвид старото гробище там горе, при боровете?

— Не това имам предвид. Със сигурност. Тези могили на картата може да са надгробни камъни.