Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Около къщата имаше бяла ограда с двойна порта. Минах през нея и махнах на детето. Беше едно от доведените братчета на Тери. Той ги мразеше всичките. Мисля, че най-много мразеше факта, че вече не е център на внимание, откакто майка му се омъжи повторно. След като се случи, той имаше чувството, че са го изоставили под дъжда без шапка. Аз самата не смятах, че е чак толкова зле, но предполагам, че може да се използва такова сравнение.

Тери наричаше момчето на двора Бугър 13 13 Сопол, сополанко. , така му викаха и почти всички от семейството, включително бащата и мащехата. Смятам, че това име щеше да му остане и го преследва и след като порасне — като един мой братовчед, когото наричаха Пут… 14 14 От холандски: путьо (poot). Предполагам, че бе по-неприятно от това да те наричат Търд 15 15 Лайно (turd). , особено ако етикетът, който са ти лепнали, има нещо общо с истината.

— Тери тук ли е? — попитах Бугър.

Той ме изгледа, сякаш преценяваше дали ставам за ядене.

— Там отзад е, с един черньо.

Ябълката не падаше по-далеч от корена си. Тери казваше, че новият му баща е от ония, дето все се ядосваха, че трябва да платят на негрите по някоя дребна монета за един-два часа работа и си мислеше, че трябва да ги наема за такава, за която купуваше мулета.

— Благодаря — казах.

— Знаеш ли, че момчетата и момичета имат различни работи там? — попита момчето.

— Дааа — отвърнах.

Отидох отзад. Близо до оградата имаше голяма купчина дърва и Тери стоеше до тях. По-близо до тях видях едър негър с брадва в ръка. Той цепеше едно дърво за огрев върху пън и го правеше с лекота, както рибата плува във водата. Стоях и го наблюдавах как работи, правеше го така добре. Бе махнал ризата си, имаше здрави мускули, а кожата му бе с цвета на изпотен сладник. Обръщах внимание на много неща относно мъжете напоследък, независимо с бяла или черна кожа, и онова, което забелязвах, ме изнервяше или тревожеше.

Тери също беше без риза и веднага забелязах и това. Нямаше мускулите на негъра, но изглеждаше доста добре и си спомням, че в този момент си помислих, че е жалко, че е обратен.

Той грабваше нацепените дърва и ги трупаше на ръчна количка. Правеше го бързо и умело, за да успее между вдигането и стоварването на брадвата. Озърна се, видя ме и кимна. Знаех, че си има работа за вършене, затова отидох и седнах на верандата отзад. Чух, че зад мен се отваря врата и майката на Тери излезе оттам. Беше красива, с тъмна къса коса, навита на ролки. Седна на стълбите до мен и каза:

— Как си, Сю Елън?

— Чудесно, мадам.

Не я погледнах в очите, защото си мислех, че ако го направя, ще види, че се чувствам виновна, имайки предвид плановете, в които бях включила и сина й.

— Много отдавна не съм те виждала — каза тя.

— Да, мадам.

Сега трябваше да я погледна. Доброто възпитание го изискваше. Използвах най-лъжовното си изражение и се обърнах към нея. Когато го сторих, видях, че изглежда малко повече лишена от жизненост, отколкото когато я бях видяла последния път; все така хубава, но нещо, от което имаше нужда, бе изсмукано от нея и у мен остана впечатлението, че ако я докосна по-силно, може да се разпадне, като ваза, зле залепена, след като е била счупена. Все пак в сравнение с майка ми бе твърда като скала.

Според Тери този, който изпиваше жизнените й сокове, бе доведеният му баща, който, както казваше, бил заможен, но имал всички качества на гаден парцал. Веднъж ми рече: „Доведеният ми баща не е забогатял от чара си. Забогатял, като открил нефт на някакво парче земя, което купил, и като построил компания за печене на тухли, в която наел повечето от хората в града. След това не се налагало да бъде чаровен. Просто трябвало да носи портфейла у себе си.“

— Как мислиш, че се чувства Тери? — попита тя.

— Мадам?

— Смяташ ли, че е добре?

— Да, мадам. Предполагам.

— Мисля, че новото положение му тежи.

Май сякаш казваше, че да продадеш едно от децата си, за да купиш прасе, може да е лоша идея. Но тъй като обмислях дори по-нови планове за него, не знаех какво друго да отговоря освен:

— Предполагам, че е така.

След известно време негърът спря да цепи дърва, взе ризата си от купа, избърса лицето и гърдите си с нея и после я облече. Тери закара ръчната количка до верандата и започна да я разтоварва, като подреждаше цепениците на купчина под навеса.

Негърът отиде усмихнат при него, като тътреше бавно крака. Джинкс казваше, че така вървят чернокожите, ако не искат да бъдат посетени от Ку-клукс-клан. Казваше, че никога не знаеш кога ще решат, че си надут в присъствието на бели, а да проявяваш високомерие значеше, че може да пострадаш. Нещо повече, вероятно бе добре известно, че бащата на Тери имаше бяла роба и качулка, окачени в килера.