Сара Холланд - Евърлес

Каро протяга ръка, сграбчва в юмрук плата на роклята на Кралицата и изправя по-високата жена с неестествена сила и лекота.

От гърлото на Кралицата се разнася противен, стържещ звук — дори не съм убедена, че все още е жива. Главата й се отмята назад и струйка тъмночервена кръв потича от едната й ноздра. Тя отваря очите си и зърва Каро.

Кралицата отскача, изгубва равновесие и се накланя напред, а пръстите й са като нокти на звяр, които тя размахва диво.

Каро е подготвена. Докато наблюдавам с потрес, тя заобикаля Кралицата и я прегръща през гърба, увивайки едната си ръка около талията й. С другата тя забива ножа си в гърдите на Кралицата — едничко движение и всичко свършва — а след това блъсва умиращата жена към мен.

Собственият ми писък изпълва стаята. Препъвам се назад, но няма къде да отида. Кралицата пада върху мен и аз машинално вдигам ръце, за да я хвана. Виждам за миг широко отворените й бледи очи, напоените й с кръв гърди — кръвта, която се лее върху мен, по лицето ми, по ръцете ми. Крясъкът ми отеква като нещо отделно от мен, сякаш идва от някой друг. Единственото, което мога да възприема, е топлината на кръвта, тежестта на рухналото тяло на Кралицата в ръцете ми и гледката на бледите й очи, докато животът се изцежда от тях. Превзема ме неистова пустота. През целия си живот съм мразила тази жена, ала през цялото време тя е била просто марионетка в ръцете на истинското чудовище.

Някак отпускам тялото й на пода и падам, ръцете и коленете ми се удрят в земята и започва да ми се гади. Миризмата на кръв ме обгръща като червена мъгла.

Докато звукът от вика на Роан не я прорязва.

Изправям глава. До тялото на Кралицата Роан е в съзнание, гърдите му се надигат, докато гледа втренчено безформената й фигура. А Каро е застанала зад него. С бързо движение тя увива едната си ръка в косата му, дръпва главата му назад и опира кървавия си нож в гърлото му. Замръзвам на място, както съм коленичила над Кралицата, страхувайки се, че дори едно потрепване с очи ще я провокира да използва ножа наново.

— Ти ме улесни толкова много, Джулс — казва тя. — Всички са виждали начина, по който лорд Гърлинг те гледа. Никой няма да се усъмни в историята ми — ти си предателка, която го е съблазнила. Убедила си го да те пусне в покоите на Кралицата. А след това си убила и двамата.

Очите на Роан се стрелват към мен, сетне безпомощно се отместват встрани, не е способен да се обърне, за да погледне към Каро, не и без да се пореже на острието на ножа й. Онова, което тя изрича, вероятно има някакъв смисъл, но той съзнава опасността, в която се намира.

— Каро, моля те — казва дрезгаво той.

— Ами ти — Каро едва доловимо притиска ножа и струйка от кръвта на Роан се смесва с тази на Кралицата по острието му. — Ти, красив глупако! Трябваше само да се постараеш Ина да те обикне, но въпреки това ти направи всичко далеч по-лесно за мен.

Цялото ми тяло се напряга.

— Беше глупаво от твоя страна да се върнеш тук, Джулс — казва тя, а в гласа й се чете насмешка. — Ако си беше останала в Крофтън и се бе задоволила да обичаш Роан Гърлинг отдалече, може би никога нямаше да те открия.

Ала аз почти не я чувам. Очите ми са вперени в Роан, докато обезумелият му поглед снове припряно между трупа на Кралицата и мен. Спомените се стоварват отгоре ми, спомени за слънчеви лъчи, процеждащи се през листата на дъба, за задъхани битки с дървени мечове, за необуздан смях, без никога в мен да се прокрадне мисълта, че съм нещо по-малко от него. Днешният Роан може да е страхливец и глупак, но не заслужава да умре така.

— Моля те! — подема тихо Роан. Той преглъща, плътта му се раздвижва под ножа и кръвта руква по ключицата му. — Моля те, Каро, ще сторя всичко, което поискаш.

Прекъсвам го.

— Аз не го обичам — с крайчеца на окото си виждам как Роан примигва. — И той не ме обича. — Гледам Каро, надявайки се с цялото си същество, че ще ми повярва, че ще осмисли тази единствена истина. — Моля те …

За секунда ми се струва, че забелязвам как в очите й проблясва съмнение. Но вече е твърде късно, винаги е било твърде късно… Познавам Каро и знам, че желанието й да ме пречупи, е изпепелило всичко друго в ума й.

— Ако си искала да проявя милост — изръмжава тя, — не трябваше да отнемаш безсмъртието ми.

И тя прорязва дълбока червена резка по гърлото на Роан.

Отварям устата си да изкрещя, но нищо не излиза от нея. Целият въздух в дробовете ми се превърнал в олово. Някой е пъхнал юмрука си в гърдите ми и изтръгва сърцето ми.