Сара Холланд - Евърлес

Каро отстъпва крачка назад и оглежда разкошното помещение с леко отвращение.

— Нещата ще бъдат такива, каквито бяха, преди да обвържеш времето с кръвното желязо — изсъсква тя. — Ти ми отне безсмъртието. Ти обрече и двете ни. Ще оправя нещата, но не може да живеем и двете. — Тя потупва с пръст по гърдите си. — В продължение на почти петстотин години моята сила е заключена в сърцето ти. Смятах, че мога да я освободя, като те убия. Трябваше да отнема живота ти четири от общо пет пъти, преди да проумея, че това не е достатъчно. Трябваше първо да разбия сърцето ти.

— Тогава нямаш късмет — изсъсквам на свой ред аз. Отмествам се крачка назад и посягам незабелязано зад себе си с надеждата да намеря върху нощното шкафче нещо, което мога да използвам като оръжие, но пръстите ми не откриват нищо. — Баща ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Гледах как приятелите ми гладуват… сърцето ми вече е разбито.

Ала Каро поклаща нетърпеливо глава.

— Не — казва тя. — Ти не знаеш какво е да си съкрушена. Не и докато човекът, когото обичаш най-много на света, не умре в обятията ти. — Усмивката, с която ме удостоява, е разкривена и отблъскваща. — Сега, ако нямаш нищо против малко компания — казва тя, сякаш имам някакъв избор, — тук е един човек, когото мисля, че ще бъдеш щастлива да видиш.

Тя се приближава до вратата със стремителна крачка и я отваря. На прага стои Айвън заедно с Роан Гърлинг, чиито ръце са вързани.

Отначало не разбирам какво виждам. Роан е блед и с широко отворени очи, с мъчително приведени рамене и завързани отпред ръце. Той прави още две стъпки в апартамента на Кралицата, след като Айвън го побутва напред. Капитанът изменник държи нож, чийто връх е на един-два сантиметра от основата на гръбнака на Роан. Айвън гледа решително напред, но Роан съзира рухналото на пода тяло на Кралицата и зяпва от изненада.

Иска ми се да му извикам да бяга, да се бори, но откривам, че не мога да говоря, и не съм сигурна дали магията на Каро, или страхът от нея, затваря устата ми. Устните на Каро се изкривяват в доволна усмивка. Айвън поглежда към нея и й се усмихва в отговор.

Чудя се колко време й е отнело да го постави под свой контрол? Какво друго е сторил той за нея? Някъде там, под усмивката му, в очите му забелязвам искрица страх, макар че ножът в ръката му не помръдва. Той се страхува от Каро. Това ме плаши също толкова, колкото и да видя как Кралицата се строполява на пода като парцалена кукла.

— Благодаря ти за помощта, капитане — казва Каро. — И запомни — пет минути.

Айвън примигва и се подвоумява. Необичайната й заповед ме изпълва с ужас, какъвто не съм изпитвала досега.

За момент изражението на Каро се превръща в чист гняв, очите й се разтварят широко, а устните й се разтеглят, оголвайки зъбите й.

— Хайде, направи го ! — изръмжава тя. — И остави ножа. — Айвън отстъпва назад. Надниква за кратко към Роан, сетне се обръща, за да напусне стаята. Преди вратата да се затвори, Айвън се извръща и подхвърля ножа. Той се издига във въздуха като дъга, проблясва като сребриста светкавица и после полита в краката на Каро. Замръзвам.

Тя го вдига и се обръща към Роан.

— На колене! — лицето й отново е миловидно, но под повърхността на гласа й се долавя заплаха. Роан се подчинява, лицето му разкрива абсолютен страх, като животно, което са довели на заколение. Предполагам, че изражението в собствените ми очи е не по-различно.

Каро прави елегантно движение с едната си ръка и времето в стаята замръзва. Това не е разтърсващото, неестествено нещо, което се случваше, когато аз спирах времето, сега то се получава лесно, като че светът просто е чакал да се задейства по нейна команда. Стаята остава неподвижна и глуха, а Роан застива с отворена уста. Сред тази тишина в съзнанието ми изскачат думите на Каро: Ти не знаеш какво е да си съкрушена. Не и докато човекът, когото обичаш най-много на света, не умре в обятията ти.

И ето че вече изцяло знам какво планира Каро. Забравяйки всякаква предпазливост, аз се втурвам през стаята и се хвърлям между нея и замръзналата фигура на Роан. Извръщайки се към Каро с протегнати ръце, имам странното усещане, че разигравам един от моите кошмари. Тя се разсмива. Звукът разбива тишината и замръзналия въздух.

— Това няма да ти се размине — заявявам й аз, мъчейки се да запазя гласа си спокоен. — Той е Гърлинг. На практика е принц.

— Какво е един принц пред една богиня? — казва Каро. — Всъщност… — Додава тя, като се обръща встрани и се навежда към Кралицата, която все още лежи повалена на пода. — Какво е една Кралица пред една богиня?