Сергей Лукьяненко - Неспокойкото

От изобилието на необичайни имена в главата на Трикс всичко се обърка.

— А този… Абну… Аблу…

— Алха — подсказа драконът. — Имаш предвид Алхазаб, Прозрачния бог?

— Ами да! Той иска да воюва ли?

— Не, той е за мир в целия свят. Стига той да управлява същия този свят.

— Помисли малко — сви рамене Трикс. — Винаги е така. Повоюваме, повоюваме — и после се помирим.

— Този път ще е различно — зловещо каза драконът. — Да започнем с това, че Алхазаб неслучайно е наречен Прозрачен бог! Той има сила, превъзхождаща не само човешката, но и магическата!

— И драконовата? — полюбопитства Трикс.

Елин не каза нищо.

— Това е лошо — огорчи се Трикс. — Но ние имаме много велики магьосници, огромна армия и необятна територия, където може да разиграваме врага, докато не падне от умора. Винаги така сме побеждавали. А вие, драконите, какво общо имате с това?

— Преди деветстотин деветдесет и девет години драконите от цял свят избягали в горещите пясъци на Самаршан — започна Елин. — Първо, така сме се скрили от злите хора, и второ, на юг се чувстваме много по-добре. Ние обичаме топлото. Е, разбира се, разни чешити напук останали и на север, и на изток, и на запад, но като цяло почти всички дракони сега живеят в Самаршан…

— Чувал съм нещо подобно — кимна Трикс.

— На никого не пречим, живеем си кротко — с обида в гласа възкликна Елин. — Е, някоя овца, някоя камила… торба злато понякога… а принцеса — това пък съвсем рядко, но ти ще видиш тези южни принцеси, това си е абсолютен холестерол!

— Какво? — не разбра Трикс.

— Няма значение — не се впусна в обяснения Елин. — Накратко, проблемът е, че когато се установихме в пустините на Самаршан, сключихме Общ договор с Великия везир. Три пъти на хиляда години всички дракони са длъжни да се подчинят на везира и да застанат на негова страна във война. Първият път беше преди седемстотин години, когато от океана доплаваха медноглавите воини. Вторият път — преди сто и шестдесет години, когато помогнахме да се отблъсне атаката на Маркел Разумния и да се сключи мир с твоето кралство.

— Четох в летописите, че Маркел Разумния спрял войската близо до Дахриан и сключил мир само от добра душа и заради неприязънта си към кръвопролитията! — ахна Трикс.

Драконът само изсумтя.

— А третия път? — попита Трикс.

— Той ще настъпи, когато Алхазаб дойде на власт — каза Елин. — Всички ще тръгнем на война. Нямаме друг избор, дълг на честта е, сам разбираш. Ние ще ви изгорим всички, а вие ще ни убиете всички. И ще остане само Алхазаб с армията си.

— Значи трябва да се направи нещо! — възкликна Трикс. Той много ярко си представи ужасната картина — хиляди дракони, които пикират над градовете и ги обливат с потоци пламъци… летящи срещу драконите стрели и заклинания… а в далечината, в безопасност, свирепите воини на злия Алхазаб чакат своя час.

— Разбира се, че трябва! — съгласи се Елин. — Нали затова реших да повикам Лапад на помощ. Е, не се получи с Лапад — получи се с теб. Така че трябва да измислиш нещо.

Последният ден беше най-трудно да се лети. Летяха над пустинята, широките крила на дракона ритмично пореха въздуха. Трикс, разбира се, вече не се криеше в меката козина под люспите — седеше на гърба на Елин и се наслаждаваше на топлия въздух, блъскащ в лицето му. Слънцето, впрочем, грееше прекалено жарко, трябваше да придърпа качулката на главата си.

— Далече ли е още? — попита Трикс, докато гледаше мяркащите се под тях бели руини, полускрити в дюните жълт пясък.

— Казах ти — не е далече!

За известно време Трикс млъкна, но след поредната дюна или поредната самотна руина не издържа и попита:

— А сега?

— По-близо е!

— Защо е толкова пусто тук, Елин?

— Защото това е пустиня!

— Как се живее тук?

— Тук не се живее. По пустинята само се ходи — от оазис до оазис.

Трикс въздъхна. В неговите представи Самаршан беше топла страна, но в същото време зелена, покрита с мистериозни гъсти гори. Пустините би трябвало да са нещо като полянки в гората, но покрити не с трева, а с пясък. В действителност пустинята се оказа подобна на море. Море от сух горещ пясък, с пясъчни вълни-дюни, с редки острови-оазиси и древни руини — останки от забравени корабокрушения…

— Не ти харесва Самаршан — не попита, а заяви драконът.

— Не много! Обичам, когато има дървета. Когато има реки, трева…

Трикс каза това и се натъжи. Приключенията са нещо хубаво, и когато е топло — също е страхотно. Но пустинята му навяваше тъга.