Сергей Лукьяненко - Неспокойкото

— Не се притеснявай — след кратко забавяне каза драконът. — Тук не е чак толкова лошо. Не си видял как пустинята оживява през пролетта. Как вечер, при залез-слънце, дюните пеят. Как сутрин слънцето обагря дюните в розово. Как през нощта, когато задуха студен вятър, животните излизат от дупките си, как се носят керваните, как разбойниците правят своите набези…

Трикс малко се ободри.

— Виждаш ли тъмното петно отпред? — попита драконът.

— Да.

— Това е Три кладенеца. Оазисът, в който от хиляда години живее семейството ми… — драконът неочаквано въздъхна. — Ох… какво ли ще стане сега…

— Какво? — подозрително попита Трикс.

— Ти не се притеснявай… теб това… Проблемите са си мои. Аз тръгнах за магьосник без разрешение. Това беше изключително моя инициатива.

Нещо в интонацията на дракона не се понрави на Трикс. И дори по-лошо, отколкото да не му се понрави — изглеждаше му познато…

— Казах ти, че драконите вечно нещо премълчават! — прошепна под яката Аннет. — Повярвай на инстинкта ми — чакат ни големи изненади!

Трикс стисна по-здраво магическия жезъл в ръце и се подготви да посрещне всякакви изненади въоръжен.

И изненадите не го накараха да чака. От тъмното петно на оазиса се издигнаха два дракона и започнаха стремително да приближават към тях — единият оранжев като Елин, а другият — зеленикавожълт. Драконите бяха огромни, поне два пъти по-дълги от Елин, и изглеждаха много заплашително!

— Как ни уплаши! — изрева оранжевият дракон, като зави и се пристрои отдясно на Елин.

Зелено-жълтият дракон се пристрои отляво и едва ли не проплака:

— Никога повече не прави така! Запомни, малък, никога!

Трикс съвсем ясно разбра какво точно става. И това разбиране изобщо не му хареса.

— Докарах магьосник! Вижте, това е магьосник! Велик магьосник! — отчаяно извика Елин. — Той е ученик на Радион Лапад, който ни е длъжник по законите на честта! И аз го доведох на помощ!

Две големи глави (в Трикс се появи неприятното усещане, че тези дракони могат да го глътнат, без дори да го дъвчат) се извъртяха към Трикс. Внимателно го разгледаха. После оранжевият дракон заяви:

— Това е дете, Елин. Дори най-добрите човешки магьосници са слаби, а децата им изобщо за нищо не стават.

— Е, не е чак съвсем дете — замислено добави зелено-жълтият дракон. — Предполагам, че е на същата възраст като нашето глупаче. Но това не променя нищо.

— Улучи в десетката, братко — прецени огромният оранжев дракон и бързо се устреми към оазиса.

— Не, аз ще кажа! — извика зелено-жълтият и полетя след него.

— Елин! — изкрещя Трикс. — Елин Абулла Мумрик! Заклевам те в истинското ти име — отговори ми на колко си години?

— Сто и петдесет! — изкрещя драконът и в гласа му се усети нещо като сълзи.

— Това на колко човешки се равнява?

— Петнайсет!

— Лъже! — изписка Аннет. — Лъже и дори не се изчервява! Това са не повече от десет човешки. Казах ти — ще те измами!

— Никого не съм мамил! — оправда се Елин и започна да се снижава. — Вие не ме питахте на колко съм години! А и какво значение има? Какво значение, в края на краищата?

Но Трикс вече не го слушаше. Той ужасено гледаше към оазиса.

Три кладенеца представляваше малко езерце, край което се извисяваха три скали. От всяка скала бликаше извор и водата му се стичаше в езерото. Езерото и скалите бяха обхванати от пръстен палми и други най-различни непознати южни дървета — някои тъмнозелени, други белезникави, сякаш покрити с пух, трети цъфтящи. Изглеждаше дори красиво.

Но това, което не изглеждаше красиво на Трикс, бяха двата дракона, застанали на брега на езерото. Единият беше оранжев и ако някой смелчага можеше да го измери, той със сигурност щеше да се окаже по-дълъг от петдесет метра. Вторият, жълтеникав, беше малко по-малък, но пък по-набит, по-як. Драконите гледаха към Елин много неодобрително. А около тях се суетяха и подскачаха двете дракончета, които ги бяха посрещнали.

Всичко това съвсем явно напомняше на банална семейна сцена — по-големите брат и сестра клюкарят на родителите провинилия се по-малък брат. Трикс почувства как под него Елин започна леко да трепери.

— Загази ли? — тихо попита Трикс. Но Елин го чу и отговори също така тихо:

— Когато от ушите на татко излиза дим по този начин — със сигурност съм загазил…

Явно от притеснение Елин се приземи доста тромаво и дори не на брега, а в плитката вода. От тласъка Трикс излетя от гърба му и се пльосна във водата. Възцари се угнетяваща тишина.