Сергей Лукьяненко - Неспокойкото

Драконът млъкна и поклати глава.

— М-да. Няма да се получи. Знаеш ли, на твоя език звучи някак не много убедително… И сега какво ще правим?

— Мислех, че ще ме качиш върху себе си — смутено каза Трикс.

— Аз? Теб? Да те кача? — драконът явно се разстрои. — Разбираш ли, млади магьоснико…

— Наричай ме просто Трикс.

— Това тайното ти име ли е? — поинтересува се драконът.

— Не, най-явното.

— Жалко. Но виж какво, Трикс, драконите не са камили. За един дракон е много обидно да носи човек… освен ако не е в ноктите му.

— В ноктите не искам — поклати глава Трикс. — На гърба. Видях такива рисунки в летописите.

— В летописите такива рисунки има, че да изгориш от срам — сухо каза драконът. — Не… това е неприлично. А и трудно, честно казано.

— Трудно? — шокира се Трикс. — Ти си толкова огромен! А аз — малък. И мършав.

— Е, не си чак толкова малък… — драконът явно се смути. — Мислиш, че след като сме големи, значи можем да носим всичко?

— Ами…

— Всъщност сме много леки! — тихо каза Елин. — Силни, но леки. Аз например тежа колкото човек.

— Какво? Стига си лъгал! — не повярва Трикс.

Елин въздъхна и подгъна лапи.

— Ами тогава провери. Опитай се да ме вдигнеш.

Трикс недоверчиво приближи до дракона и посегна към огромната лапа. Разбира се, не успя да я вдигне, но поне леко я отлепи от покрива.

— Как мислиш, че летим? — попита Елин. — Единствено за сметка на лекотата. В нас всичко е много тънко и леко. Кости, люспи… дори зъбите. Когато ми окапят, ще плуват във водата!

— Уау — ококори се Трикс. — Но аз наистина не мога да се пренеса в тези твои Три кладенеца. Няма начин! Мога да тръгна с кон. И след два или три месеца…

— Ще трябва да преодоляваш реки и планини… — въздъхна Елин. — Добре. Но обещай, Трикс, че на никого никога няма да кажеш, че си летял на дракон!

— Кълна се! — каза Трикс.

— Качвай се на гърба ми…

Колкото и лек да беше драконът, той наистина се оказа много силен. Люспите му бяха груби, да се седи на тях беше много трудно.

И хлъзгаво.

— Ще падна — каза Трикс. — Със сигурност ще падна.

Елин отново въздъхна.

— Момент…

Люспите на гърба на дракона внезапно се изправиха и Трикс усети как потъва в дълбока ниша между лопатките, застлана с мека, ефирна козина. После люспите над главата му се събраха, оставяйки само малък отвор, в който се виждаше тъмнеещото небе и блещукащите между облаците редки звезди.

С тежко клатушкане драконът приближи към края на покрива и се покатери на стената. Разпери огромните си крила, размаха ги.

И скочи надолу!

Сърцето на Трикс потъна в петите, главата му се завъртя. Но Елин леко и непринудено премина в плавен полет, после набра височина и полетя над нощната земя.

— Страхотно! — възхити се Трикс. Да лежи в нишата на гърба на дракона беше толкова уютно, по-добре дори отколкото в леглото! — Толкова е удобно да се лети върху теб!

— Точно затова не искаме хората да знаят за това! — изрева драконът. — Представяш ли си какво ще настане?

Трикс си представяше. Отначало ще убеждават драконите да пренасят хората на дълги разстояния. После ще крадат или ще купуват яйцата им (страстта на драконите към златото е всеизвестна). И накрая просто ще ги поробят и ще ги принудят да носят върху себе си аристократи и магьосници.

— Няма да кажа на никого! — извика Трикс. — Честна дума!

Драконът не отговори. Полетя на югоизток, Трикс усещаше ритмичното движение на огромните му раменни стави, а в стомаха му от време на време нещо тихо къркореше. Да летиш се оказа толкова прекрасно, че потъвайки в сън, Трикс си помисли: „Това е най-хубавата ми Стара Нова година!“

— Елин! А не може ли да летиш по-ниско? Много е студено!

Елин не отговори, само рязко си пое дъх — и в стомаха му нещо закипя. Тялото на дракона веднага започна да се нагрява.

— Благодаря, това е! — признателно каза Трикс.

Елин шумно издиша пламък, но така и не отвърна нищо.

На сутринта спряха в края на гора. Тук почти нямаше сняг, макар че още беше зима, въздухът беше студен, а земята — твърда, замръзнала. Трикс изтича в храстите, а драконът отлетя по-нататък в полето и постоя няколко минути там наежен, хвърляйки погледи към момчето. После Елин отлетя на лов и се върна с пълна с яребици уста — вече изпечени. Трикс изяде една, а останалите ги глътна драконът, след което нацупено се оплака:

— Малки са ви птиците тук. При нас, в Самаршан, птиците ни са с размери на крава! И не летят — драконът се почеса по носа с върха на крилото, след което честно добави: — Вярно, бягат бързо и трудно се стигат. А и ритат болезнено.