Сергей Лукьяненко - Неспокойкото

И това е всичко, може би.

Оставаше само да напише бележка на Лапад.

Трикс постави молива в устата си. Остави го, взе перо и внимателно го подостри. Отново взе молива, отново подостри перото.

И накрая се реши.

Скъпи многоуважаеми учителю, магистър Радион Лапад!

Когато четете тези редове, аз ще бъда вече далеч. Сега, час преди новата година, аз тръгвам на път към Самаршан. Познатият Ви дракон, чието име ще зашифровам като Е.А.М., се появи във вашата кула, за да поиска връщане на дълг на честта. Тъй като Вие не бяхте тук, този дълг се прехвърли на мен. Не знам какво точно иска драконът от мен, но се надявам, че то няма да урони нито честта ми на магьосник, нито интересите на нашето любимо кралство. Кълна се, че ще нося с чест името на Ваш ученик и ще правя магии внимателно, с осъзнаване на отговорността, която лежи върху всеки истински магьосник.

Трикс помисли малко и плътно задраска „любим“, а вместо него написа отгоре „предан“. После помисли още малко и продължи отдолу:

А вазата с хортензии във Вашия кабинет счупих не аз — тя сама падна, когато Е.А.М. издиша огън върху мен. Ще ви донеса от Самаршан друга, още по-красива.

Сега вече приготовленията бяха приключени…

— Постави накрая Т.С. — посъветваха Трикс отзад. — Съкратено от Трикс Соийе. Винаги правят така, ако добавят нещо след подписа.

— О, благодаря ти, Аннет — каза Трикс.

— А преди това, което си допълнил, напиши П.П. — каза увисналата във въздуха точно зад рамото на Трикс Аннет.

— Аха… а какво означава това?

— Пълен простак! Подъл предател! Плашлив подлец! — със сълзи в гласа изплака Аннет.

— Ама ти… какво… защо така… — смути се Трикс.

— Искаше да тръгнеш без мен? Искаше да ме зарежеш?

— Аннет…

— Ще умра без теб! — изкрещя Аннет. — Това разбираш ли го?!

— Но… тук е студено… а в Самаршан е горещо.

— Глупчо! Аз съм твой фамилиар! Магически спътник! Ако си далеч от мен — магията ще се разруши и аз ще умра!

Трикс се разстрои. За това някак не беше помислил.

— Наистина ли? — попита той.

— Не бих искала да проверявам вярно ли е или не — отвърна Аннет.

— Аз също — въздъхна Трикс. — Ами… влез във вътрешния ми джоб.

— Трикс, наистина ли искаш да тръгнеш с този дракон? — много сериозно попита Аннет.

Трикс сви рамене.

— Драконите са много умни — осведоми го Аннет. — Те живеят хиляди години и през това време натрупват много опит и коварство. Не, те никога не лъжат директно… това го смятат за неспортсменско. Но ако могат да изопачат малко… А да пожертват човек — независимо дали е магьосник или не — това за тях е нищо! С огън!

— А хора ядат ли? — попита Трикс.

— Ако няма нищо друго — каза Аннет. — Но не от това трябва да се притесняваш. Притеснявай се, че може да те заблуди.

— Аз знам истинското му име — напомни Трикс.

— Няма значение — въздъхна Аннет и кацна на рамото на Трикс, откъдето ловко се вмъкна във вътрешния джоб на мантията. — Добре, да тръгваме!

Честно казано, Трикс беше много изненадан. Очакваше Аннет да положи максимални усилия, за да го задържи у дома. Да предложи да изчакат Лапад, да проточва времето. А тя…

Сви рамене, взе свещта, погледна за последен път стаята си и се отправи към покрива. Раницата с багажа метна на гърба си.

При появата му Елин Абулла радостно размаха крила.

— Не ме излъга, млади магьоснико! О, аз съм най-щастливият дракон! Така, сега ме слушай! Пренеси се в оазиса Три кладенеца, който е северно от великия град Дахриан, столицата на Самаршан. Там, след три дни и три нощи, а ако има попътен вятър и благоприятни условия за полет, може и малко по-рано, ще се срещнем с теб…

— Хей! — възкликна Трикс. — Почакай, Елин! Не мога да се пренеса там!

— Защо? — изненада се драконът. — Нали владееш телепортацията? Ние, драконите, не можем да я използваме, защото магическата сила, необходима за това, е право пропорционална на телесната маса…

— Не съм бил там — извъртя се Трикс. — А дори най-изкусният маг не може да се пренесе в непознато място!

— Ой… — огорчено въздъхна Елин. — Ой-ей-ей… А ако ти възпея оазиса в дълга и красива балада — ще можеш ли да си го представиш ясно и подробно? Слушай само… Слънцето е горещо, пясъкът е горещ, камилата е гореща, устните са горещи, чалмата към главата е прилепнала, халатът е тежък като кошмар, да пия искам… Никакви следи наоколо, какви ти следи в пустинята… Керванджийо, ако пак объркаш пътя, ще те набия с пръчката, с която подкарваш камилата! Трите кладенеца, къде са трите кладенеца…