Сергей Лукьяненко - Неспокойкото

— Искам да уточним правилата! — каза Трикс.

— Добре, давай — изглежда случващото се забавляваше оранжевия дракон.

— Гатанките трябва да имат решение!

— Това е задължително — съгласи се бащата-дракон.

— Гатанката трябва да бъде решима!

— Това пък какво е?

— Ами… не трябва да задавате въпроси от рода на „колко дървета растат на най-големия остров в морето на Кьорт“.

— Там растат сто тридесет и две дървета, а още осем са изсъхнали.

— Но аз не знам това и не бих могъл да го знам! Нека гатанките да са такива, че да могат да бъдат разгадани от разумно същество на база общодостъпни знания!

Драконът се ухили:

— Това няма да ти помогне, малък магьоснико. Но аз съм готов да направя такава отстъпка. Какво друго?

— Гатанката трябва да има само едно решение! Без никаква двусмисленост!

— Искаш да кажеш, че не трябва да използваме парадокси? — поинтересува се драконът.

— Какво е парадокс? — смути се Трикс.

— Парадокс? Ами например, ако кажа „Аз винаги лъжа!“, истина ли казах или лъжа?

— Ако е истина… тогава ти винаги лъжеш… Но ако винаги лъжеш, тогава си казал истината… Получава се, че ако си казал истината, си излъгал, а ако си излъгал, то си казал истината! — Трикс кимна. — Хм, да. Това имах предвид. Да не се казват гатанки, които имат две противоположни решения.

— Добре — кимна драконът. — Съгласен съм, че това не е много спортсменско.

— Освен това можем да използваме парадокси като отговор! — гръмко изписка Аннет. — Това е оръжие с две остриета!

Драконът се усмихна.

— Е, започвайте!

— По-добре вие — учтиво отвърна Трикс.

В него изведнъж се появи плаха надежда. Въпреки цялата си самоувереност оранжевият дракон като че ли… нервничеше?

— Тогава слушай, човече! — изрева драконът. — Един магьосник сериозно се провинил пред драконите. Драконите го изправили на съд и казали: „Или ще те изядем, или ще те пуснем! Тук има два пергамента, на единия пише «изядем», а на другия — «пуснем». Сам избери своята съдба!“ Но магьосникът случайно забелязал, че и на двата пергамента е написано „изядем“. Какво е направил, за да се спаси?

„Той иска да ме изплаши — помисли си Трикс, който наистина усети хлад в гърдите. — Точно така, да ме изплаши! Това означава… означава, че неговите гатанки не са чак толкова трудни…“

— Мисля, че магьосникът е хванал драконите в измама! — прошепна Аннет. — И тогава не им оставало нищо друго, освен да го пуснат!

Трикс погледна към немигащите драконови очи. Улавяйки погледа му, драконът демонстративно се облиза.

„Изядем — помисли си Трикс. — Точно така, изядем…“

— Изядем… — каза Трикс.

— Какво?

— Магьосникът ще изяде единия пергамент, без да го чете! — внезапно се досети Трикс. — Ще каже, че не иска да избира, например! И тогава, за да разберат кой пергамент е изял, ще трябва да прочетат втория. И тъй като на втория също пише „изядем“, то на първия би трябвало да пише „пуснем“. Драконите няма да си признаят измамата! И ще трябва да пуснат магьосника.

— Това е правилният отговор — хладно каза бащата-дракон. — Добре, с простите гатанки се справяш. Сега казвай твоята гатанка!

— Може би нещо за феите? — прошепна Аннет в ухото на Трикс. — Едва ли знаят много за нас!

Трикс поклати глава. Какъв въпрос може да се зададе на същество, което е живяло толкова дълго, че е станало по-умно от всички на света?

Не, неправилно! Драконите изобщо не са по-умни. Те просто живеят дълго и имат добра памет. За хиляда години всеки ще се научи да смята добре, ще разбере всички тайни на света и ще се срещне с безброй мъдреци. Какво друго може да прави един дракон? Ръце няма, така че сам не може нищо да измайстори. Лети, прави магии и разговаря…

А какви слабости имат драконите?

Е, на първо място, те много обичат злато и скъпоценности. Не е ясно защо са им, но нито един уважаващ себе си дракон няма да се откаже от златото…

— В град Босгард — предпазливо започна Трикс, — живее един глупак. Показват го на всички гости на града, защото такъв глупак трудно се среща. Ако му дадеш да избира между медна и сребърна монета, той винаги избира медната. Защо?

— Това е много лесен въпрос — без да се колебае, отвърна драконът. — Глупакът си мисли, че жълтата монета е златна, затова я избира. Нали всички знаят, че златото е много по-ценно от среброто!

— Грешно! — извика Трикс. — Не е това! Глупакът всъщност разбира всичко много добре. Само че ако избере сребърната монета, никой не би му предлагал избор между сребърна и медна!