Дженнифер Арментраут - Отпор

Бях учудена, защото очаквах по-сериозен план.

— Така ли?

— Това не е всичко. — Арчър скръсти ръце.

— Планът ни е прост — отвърна Деймън и плъзна ръка по рамото ми. — Връщаме се вкъщи… луксианците ще се появят с единствената цел да ни видят сметката.

Вдигнах вежди.

— Не е ли прекалено прост?

— Деймън не каза всичко.

— Или умът му не е тук — подхвърли Лор.

Изчервих се, когато той прокара пръсти по гърба ми. Май Лор наистина имаше право.

— Ще се престорим, че сме на тяхна страна. — Ди се обърна към нас. — Знам, че не ти е приятно да го чуеш, но ще се справим. Ще ги накараме да ни повярват.

О, тази работа хич не ми харесваше, а и се опитвах да не обръщам внимание на пръстите по гърба ми.

Ди навлажни устни.

— Те не знаят, че съм дезертирала и че другите… са мъртви.

— Как е възможно?

— Ди е получила нареждане да не се обажда, преди да се справи с Деймън — да го убие или да го върне в стадото — обясни Арчър, но аз си помислих, че както нахлу в къщата, е искала да го прати направо на оня свят. — Те не очакват да се свърже с тях и най-вероятно не знаят какво се е случило.

— Вероятно — казах тихо.

— Най-добрата ни възможност засега, Кити.

— Значи ще се приберем у дома, ще се престорим, че вие сте на страната на лошите и ще се надяваме на най-доброто.

— Ще използваме Ди и Деймън, за да се доберем до Етан преди военните или арумианците — рече Арчър. — И преди да е успял да избяга.

Логично. Но планът бе рискован и ненадежден, съшит с бели конци и с куп пожелания за късмет. Единственото хубаво нещо беше, че си отиваме у дома и щях да видя мама. Ако все още беше там.

— Ами Нанси? — обади се Деймън.

— Какво за нея? — попита Ди.

— Успяла е да избяга — осведомих я аз. — Никой не знае къде е, но не вярвам да е тръгнала към най-горещата точка. В това няма смисъл. Струва ми се, че никога не би отишла там.

Деймън ме дръпна за колана на дънките, но не каза нищо.

— Тя е права. Военните я издирват, но е малко вероятно да се отправи към Питърсбърг. Ще се свържа с Люк, за да го информирам как вървят нещата и да му кажа, че луксианците се крият в града заедно с Етан — продължи Арчър. — След това ще се свържем и с Лото, за да го уведомим къде да дойде най-напред.

Това беше разумно. Ако сведенията, с които Ди разполагаше, бяха верни, можеше да унищожим колонията и луксианците, но оставаха много основи, с които впоследствие трябваше да си уредим сметките.

Трепнах.

Да ги унищожим. Да си уредим сметките. Говорех като гангстер.

Или като Люк.

— Добре — рекох накрая. — Това вече е план.

Деймън ме тупна по задника.

— За тази работа ще ви трябва помощ — рече Хънтър и погледна Серина. — Но за нас пътят свършва тук.

Кимнах. Нуждаехме се от тяхната помощ, както и от всяка подкрепа, но да влезем в града с двама арумианци, означаваше да покажем скрития си коз.

— Не ни разбирайте погрешно — обади се Серина. — Искаме да ви помогнем, но…

— Както вече казах, аз имам врагове в правителството. Хората от Дедал може да са спрели работа, но аз не вярвам на никого, свързан с отдела. — Хънтър прегърна Серина. — И няма да допусна да я вземат отново на мушка.

— Напълно те разбирам — обяви Деймън и аз се учудих, че не последва саркастичен коментар.

Лор стана и отиде до шкаф, чиято врата все още беше на мястото си. Отвори я и пред очите ми се откри малък арсенал. Глокове висяха на куки, на стената бяха подпрени различен калибър пушки. Имаше и други пистолети, каквито досега не бях виждала.

— Майчице — промълвих аз.

— Май трябваше да ви кажа за този шкаф — каза той. — През годините натрупах солидна колекция. — Лор извади един пистолет и го подаде на Арчър. — Всички забравят, че тези оръжия покосяват смъртоносно не само луксианците, но и нас.

— Куршум в главата или в сърцето е фатален без значение от расата. — Хънтър се ухили доволно и ме полазиха тръпки. — Проблемът е, че арумианците и луксианците са доста бързи и е трудно да ги уцелиш там.

— Вече не. — Лор се усмихна зловещо.

— Майко мила — рече Арчър, докато разглеждаше странния пистолет. — Как се сдоби с това оръжие?

— Имам си начини — подсмихна се самодоволно Лор.

Арчър поклати глава.

— Така и не ги одобриха за широка употреба. Дедал разполагаха с тези пистолети, но не предполагах, че ще видя такъв и извън отдела.

Деймън отдръпна ръката си.

— Какво му е специалното?

— Проектиран е за луксианци. Но не е импулсно оръжие. — Арчър също се ухили злокобно. — Пистолетът работи с патрони, които са заредени със същия материал, с който се заредени и импулсните оръжия. Но това не е МНМ.