Дженнифер Арментраут - Отпор

— Това е дело на Етан — той е в основата и всички в колонията знаят. Работил е с някакъв сенатор и група луксианци в Пенсилвания. Смята, че ако завладеят столицата, останалото е тяхно. Иска теб и Доусън, все едно живи или мъртви.

Етан Смит.

Старейшината.

Когато се запозна с Кити я изгледа с едва прикрита неприязън. Не харесваше човешките същества, ограничаваше контактите си с тях. Аз подозирах, че Етан е основа, но все пак новината ме разтърси. Значи луксианците, сред които бяхме отраснали, от години са работили за заличаване на човечеството. Точно под носа ни от самото начало.

— Знаем кой е сенаторът — рече Серина видимо бледа.

— Това няма значение — обади се Хънтър със суров глас. — Защото благодарение на мен той вече не е проблем.

— Но защо? — попита Кити. — Знаеш ли защо Етан е сторил това?

Хънтър изсумтя.

— Стремежът към власт е в кръвта на луксианците.

Стрелнах го с поглед.

— Не знам — каза Ди, вплела пръсти в косата си. — Останах с впечатлението, че има нещо повече.

— По дяволите… — Отпуснах ръце и се загледах в тавана.

— Арчър ми каза за арумианците. — В гласа й долавях въодушевление. — Деймън, абсолютно си прав. Новодошлите луксианци не са се били с арумианците. Ще изтребят тези копелета като нищо.

Арчър вдигна вежди.

— Но Етан може да се бие, нали? — Кити се взираше в кецовете си с изопнато лице. — Луксианците у дома и онези в Пенсилвания знаят как да надвият арумианците… но когато усетят, че са наблизо, ще…

— Ще избягат — довърши Лор вместо нея.

Тя затвори очи и отпусна рамене. Даваше си сметка какво ще стане.

— Ще се скрият.

Нашият перфектен план да използваме арумианците вече не беше толкова перфектен. В него зееше огромна дупка.

Хънтър се огледа.

— Ако питате мен, бих ви посъветвал да не чакате Лото да стигне до луксианците. Убийте Етан, преди да се усетят какво става. Защото ако той е толкова ловък и хитър, колкото твърдите, ще изчезне веднага, щом стане напечено. И тогава какво? Лото и хората му ще премахнат повечето луксианци, но ако Етан остане жив, усилията ви ще отидат на вятъра.

Арчър кимна.

— Все едно сме сложили лепенка на огнестрелна рана с надеждата, че сама ще заздравее.

Той имаше право — и двамата имаха право. Погледнах Кити и очите ни се срещнаха.

— Не сме се договаряли да погнем и Етан — казах й аз и пет пари не давах какво си мислят останалите. Интересувах се единствено какво мисли тя . — Трябваше да си осигурим армията на арумианците, а след това сме свободни — можем да отидем, където поискаме. Знаеш какво ни обеща Итън. Не сме длъжни да продължаваме.

Тя разтвори устни:

— Знам.

— Но…

Кити си пое дъх и изпъна рамене.

— Не сме длъжни. Но ако Етан избяга, преди да стигнат при него, с нас е свършено. Знаеш ли какво? Да приключим с тази работа веднъж завинаги.

Изкъпах се и си починах, болките от лютата битка с Ди отшумяха, така че слязох при останалите в хола. Преди това заедно почистихме и подредихме помещенията в къщата. Без липсващата врата, изпотрошените прозорци, мебели и изпочупените саксии с цветя… О, и разбира се, без дупката в стената.

Чувствах се неловко от този погром. Лор беше добър човек. Къщата му беше хубава. Не се развика, нито се опита да ни излапа, като видя какво сме направили.

Май арумианците ми харесваха.

Е, поне тези двамата. Останалите, особено Лото, все още ме плашеха.

Ди не спря да ми се извинява от мига, в който приключихме разговора за Етан, докато отидох да си взема душ и да поспя. Десетки пъти ми каза „съжалявам“. Затова никак не се учудих, че като влязох в хола, тя незабавно отправи големите си зелени очи към мен.

— Кейти — подхвана тя, стана и аз разбрах какво ще последва. Щеше да се разплаче и да започне отново да се извинява.

Отидох при нея и я прегърнах.

— Всичко е наред — прошепнах. — Всичко между нас е наред.

И това беше самата истина.

Животът е твърде кратък и пълен с обрати, за да се сърди човек, особено за постъпки, които Ди не е могла да контролира.

Тя стисна ръката ми и прошепна:

— Благодаря ти. Няма да те бия за това, че не ми каза за сватбата. — Усмивка грейна на лицето й и придаде топлота на неземната й красота. Боже, как ми липсваше тази нейна усмивка.

— Тъкмо обсъждахме плана си. — Деймън дойде до мен и ме погали. — Връщаме се обратно. Така ще имаме почти цял ден преднина пред Лото и арумианската армия.