Дженнифер Арментраут - Отпор

— Надявахме се, че няма да има проблем.

— О, мили боже! — Няма да има проблем? Като че ли да носиш чуждоземен хибриден плод в утробата си е нищо работа и ей така просто, знам ли и аз, цялата работа ще се размине някак? Тръшнах се в креслото и зарових лице в ръцете си. Ами сега какво? Не, съвсем сериозно.

— Бет чака бебе.

— Това се случва обикновено, когато човек прави секс без предпазни средства — подметна Люк. — Но съм доволен все пак, че двете си поприказвахте, защото никак не ми се искаше аз да ти съобщавам тази новина.

— Тя ще роди едно от онези зловещи деца — продължих аз и прокарах пръсти по челото си. — Тя чака дете, а Доусън дори не е тук, светът е в хаос и предстои да се сгромоляса.

— Бет е едва в третия месец. — Арчър се прокашля. — Да не изпадаме в паника.

— Паника ли? — прошепнах аз. Главоболието ми се усилваше. — Тя се нуждае от различни неща като, не знам, лекар, които да потвърди, че бременността протича нормално. Има нужда от витамини за бременни, храна, солени бисквитки, туршия и кисели краставички…

— Ще й набавим всичко необходимо — отвърна Арчър и аз повдигнах глава. — Всичко без лекар. Ако й вземат кръвна проба, това ще ни навлече проблеми, особено на фона на случващото се.

— Почакай! — вторачих поглед в него аз. — Майка ми…

— Не! — Люк рязко изви глава към мен. — Не може да се свържеш с майка си.

Изпънах гръб.

— Тя ще ни помогне. Най-малкото ще ни посъветва как да се погрижим за Бет. — Щом веднъж идеята се вмъкна в главата ми, аз се улових здраво за нея. Бях напълно честна пред себе си. Една от причините тази мисъл да ми се стори така находчива бе, че жадувах да поговоря с майка си. Умирах да поговоря с нея.

— Ние вече знаем от какво се нуждае Бет и ако майка ти няма сведения как да се грижи за бременни жени хибриди, надали ще ни каже нещо повече от Гугъл. — Люк свали краката си от масичката и ги стовари на пода. — Освен това е рисковано да говориш с нея. Телефонът й може би се подслушва. Твърде опасно е и за нея, и за нас.

— Ти да не си мислиш, че на онези от Дедал сега им е само до нас?

— Готова ли си да рискуваш? — попита Арчър и ме погледна право в очите. — Готова ли си да изложиш на опасност всички нас, в това число и Бет, надявайки се, че те са затънали до гуша в работа? Готова ли си да причиниш това на майка си?

Затворих уста и забих кръвнишки поглед в него, но волята изтече от жилите ми като въздуха от спукан балон. Не, не бях готова да рискувам. Не бях готова да причиня това нито на някого от нас, нито на майка си. Очите ми пареха от сълзи; опитах се да си поема дъх.

— Работя върху нещо, което се надявам, че ще реши проблема „Нанси“ — обяви Люк, но единственото нещо, което правеше, бе изящното изкуство да седи на задника си.

— Добре — рекох с дрезгав глас и с усилие на волята отпъдих главоболието и накарах горчивата паника да скрие ноктите си. Трябваше да се държа, но онзи тъмен ъгъл взе да ми се струва все по-примамлив и по-примамлив. — Трябва да набавим необходимите неща на Бет.

— Точно така — кимна Арчър.

След по-малко от половин час Люк ми връчи списък с различни неща, които беше намерил в интернет. Създалото се положение остави у мен усещането, че участвам в някакво шантаво телевизионно предаване, което има за цел да образова младото поколение как да се предпазва при секс.

Идеше ми да се разсмея, докато пъхах сгънатото листче в задния джоб на джинсите си, но започнех ли, нямаше да спра.

Люк щеше да остане с Бет в случай… ами в случай че нещо още по-лошо се случи, а аз реших да отида с Арчър. Най-вече защото си мислех, че е добре да изляза от бунгалото. Поне усещах, че не стоя със скръстени ръце и може би, може би, разходката до града щеше да ни подскаже къде са се изпарили Деймън и семейството му.

Бях прибрала косата си под бейзболна шапка, която скриваше по-голямата част от лицето ми, тъй че шансът да ме разпознаят бе нищожен, но така или иначе предпочитах да не поемам рискове.

Беше късен следобед, във въздуха навън се носеше хлад и аз изпитвах признателност, задето носех една от широките ризи с дълъг ръкав на Деймън. И дори сред дъхавия мирис на боровете беше достатъчно да си поема само по-дълбоко въздух, за да усетя неповторимия му аромат на треви и поля.

Качих се в колата и с треперещи ръце закопчах колана. Долната ми устна потрепна. Арчър ме изгледа критично и аз положих усилие да не мисля за Деймън и за онова, което не горях от желание да споделя с Арчър, а в момента то беше почти всичко.